В неделя следобед, 2 ноември, варненското село Синдел се превърна в сцена на полицейско насилие над жители, завършил с трима души в болница и започната вътрешна проверка.
Според информация от Областната дирекция на МВР във Варна, около 13:00 ч. служители от Сектор „Специализирани полицейски сили“ спрели лек автомобил за проверка. Шофьорът не представил свидетелство за управление на моторно превозно средство, нито лични документи.
По сведения на местни жители, които пожелаха анонимност, засега липсва яснота около причините и конкретните обстоятелства, довели до побоя над семейството. Те споделят, че в селото се обсъждат различни версии за инцидента, но нито една от тях не е потвърдена официално.
В официалната позиция на дирекцията се посочва, че кадри от индивидуалните видеокамери на униформените показват, че водачът отказал да се подчини на полицейските разпореждания. В резултат на това служителите използвали „физическа сила и помощни средства за задържане“.
Два часа по-късно, около 15:00 ч., трима души потърсили медицинска помощ и били откарани в МБАЛ „Света Анна“ – Варна, където били приети в отделението по неврохирургия.
За полицията това е било рутинна проверка, приключила с „необходимата“ употреба на сила. Но за мнозина жители на Синдел, особено сред ромската общност, случилото се е поредното доказателство за дълбоко вкоренена дискриминация и полицейско насилие, останали без последствия.
„Пребиха цяло семейство“
Случаят можеше да остане незабелязан, ако не бяха видеоклиповете, които започнаха да се разпространяват в социалните мрежи, достигайки до стотицихиляди потребители. Според очевидци и от направените записи с телефон ясно се вижда как униформени удрят няколко души, включително жени.
Въпреки широкото споделяне онлайн, националните телевизии не отразиха случилото се. За мнозина това мълчание бе също толкова шокиращо, колкото и самото насилие. Един от тях е ромският активист Марин Тихомиров.
„Очаквах да видя случая по националните телевизии“, разказва той в интервю за Ромало. „Това не се случи. Нито една медия не излъчи този, според мен, огромен скандал – полицай, който би трябвало да се грижи за живота на гражданите, пребива цяло семейство до такава степен, че ги праща в болница.“
В социалните мрежи се разпространиха видеа от мястото на инцидента, както и по-късно от болницата, където семейството се възстановява. Публикациите достигнаха до близо 2 000 000 потребители онлайн. Въпреки значителния обществен интерес и сериозността на случая, националните медии и радиостанции не го отразиха.
За него липсата на медийно внимание не е случайност. „Говорих с журналисти от всички медии. Те казват, че не са получили сигнал, но това не е вярно. Будни граждани от Синдел са писали имейли, включително и аз самият, ден-два след случая. И въпреки това – нищо.“
Тихомиров сравнява тишината около Синдел с начина, по който медиите отразяват други събития от последните дни. „Два дни говореха за едно изчезнало момиче, което просто се беше скарало с майка си и избягало в гората. А тук има четирима пребити души, като две жени са пребити до неузнаваемост и никой не се интересува. Не знам в каква държава живеем.“
Познат модел на мълчание
В съответствие с констатациите на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 2020 г. в целия ЕС продължават да се съобщава за прекомерна употреба на сила, полицейска агресия и неправомерни действия срещу роми.
Случаят в Синдел не е изолиран. През последните години организации за защита на човешките права, включително Българският хелзинкски комитет, многократно са сигнализирали за полицейско насилие, насочено към роми и други уязвими групи.
Общото между тези инциденти е употребата на сила и последвалото институционално мълчание.
В ромските квартали това предсказуемо безнаказие е превърнало отчаянието в норма. „Имаме достатъчно причини да протестираме,“ казва Тихомиров. „Това, което се случи в Захарна фабрика, това, което стана сега в Синдел, това, което се случи в Луковит с пребитото дете – човекът е на свобода. Има достатъчно мотиви да излезем на улицата.“
„Протестите не са част от нашата култура“
След побоя Тихомиров и десетки други организираха протест в София на 9 ноември. В социалните мрежи интересът бил голям, но на място дошли малцина.
„Активните хора в нашето общество са младите,“ казва той. „Те ме подкрепят, но не разбират напълно защо трябва да протестираме. Аз съм на 37 години и не си спомням родителите ми някога да са ме водили на протест.“
Тази липса на традиция в гражданското участие според него е една от причините ромската общност да не изразява гласно недоволството си. „Ромите не са свикнали да протестират срещу държавата. Повечето не вярват, че това ще доведе до резултати.“
Но Тихомиров не се отказва. „Оттук нататък мисля да организирам протести в по-големите махали, откъдето да тръгнем с шествие към центъра. Така хората ще се почувстват част от нещо, ще се осмелят да излязат.“
Той вярва, че мълчанието на медиите е целенасочено. „Всеки фрапиращ случай, който може да вдигне народа, се затаява,“ казва той. „Имам усещането, че МВР и правителството умишлено прикриват такива инциденти, за да запазят стабилност поне докато мине въвеждането на еврото.“
Въпреки всичко, Тихомиров не губи надежда. „Моят призив е хората да не се отчайват,“ казва той. „Защото има смисъл да се изправиш, дори когато никой не те слуша.“
„Дискриминацията е навсякъде,“ добавя той. „В политиката, в медиите, в полицията – на всяко ниво..“