Футболът е културен феномен и най-популярният спорт в света. Влиянието му се простира много извън терена. Войни са спирали и започвали директно или поне косвено заради „красивата игра“.
Доста наскорошен и добре документиран пример за това е спирането на гражданската война в Кот д’Ивоар. Дидие Дрогба (по това време звезда на националния отбор на страната и на Челси) изнася реч по националната телевизия след първото историческо класиране за световно първенство, молейки гражданите за мир и избори.
Това се превръща във феномен и се излъчва многократно по телевизиите в страната (целият клип може да бъде намерен и в YouTube), като много хора сочат именно този момент като една от причините войната да спре през 2007 г.
Други примери са „Коледното примирие“ през 1914 г., когато британски и германски войници свалят оръжията си в духа на коледните празници и изиграват футболен мач. Шотландците пък са използвали футболна топка, изритана напред, като знак за офанзива.
Това са само част от примерите, които показват силата и влиянието на спорта. Но къде е — и изобщо има ли — ромска следа? Има ли ромски футболисти и кои са те?
Естествено, че има. Много от тях всъщност са доста известни и успешни – световни и европейски шампиони, носители на Шампионската лига, Лига Европа, Висшата лига и други. Някои от тях открито и гордо заявяват своя произход, за други обаче просто се спекулира.
Как и защо знам всичко това? От малък футболът е най-голямата ми страст. Играл съм организиран аматьорски футбол, бил съм „футболен анализатор“, а също така съм и ром. Така съвсем естествено за мен винаги е било интересно дали има ромски футболисти и кои са те.
Затова тук ще представя най-известните, най-успешните и най-интересните примери за ромски футболисти.
Jesús Navas – Испания
Един от най-известните и също така най-успешни ромски футболисти. Дългогодишен испански национал в най-силните години на националния отбор.
Печели Световното първенство с Испания през 2010 г., а две години по-късно е част от състава, който триумфира и на Европейското първенство.
Роден в близост до Севиля, дясното крило, по-късно превърнало се в десен бек, е юноша и жива легенда на Севиля. След престоя си в родния клуб прекарва четири години в Манчестър Сити, където става шампион на Англия, а след това се завръща у дома и печели още трофеи със Севиля.
Един от най-добрите на своята позиция в пиковите си години, Хесус Навас се оттегля от футбола като символ на вярност, постоянство и гордост — фигура, която означава много както за хората в Севиля, така и за цяла футболна Испания.
Milan Baroš – Чехия
Икона на чешкия футбол през 2000-те години. Един от най-добрите нападатели в цялата история на Чехия, на второ място по отбелязани голове за националния отбор на страната си.
Играе на световни и европейски първенства с Чехия, като става голмайстор на ЕВРО 2004 с 5 гола в турнира. Клубната му кариера също е белязана от успехи – макар и да се казва Милан, всъщност играе за Ливърпул, където печели Шампионската лига във финала, останал в историята като „чудото от Истанбул“.
След като Ливърпул изостава с три гола на полувремето, отборът обръща мача само за шест минути. Барош печели и френското първенство с Лион, както и играе в Турция за Галатасарай.
С решаващите си голове и постоянството си, Милан Барош остава една от най-ярките фигури на чешкия футбол през своето поколение.
Téji Savanier – Франция
Един не толкова известен футболист за обикновения футболен фен, но с изключително интересна история, свързана с ромските му корени и ромския квартал, в който израства. Роден в Монпелие, Франция, и израснал в квартал Фигерол – район, населен предимно с ромски семейства. Още от началото на кариерата си той открито и гордо заявява своя ромски произход и начина си на живот, като никога не се опитва да се дистанцира от общността, от която произхожда.
В момента е към края на кариерата си и е дългогодишен играч и капитан на Монпелие. След първите си силни сезони като утвърден футболист на клуба, по-големи отбори като Марсилия и Фиорентина забелязват таланта му, но той отказва да напусне родното си място. Дори не напуска квартала си – въпреки че като капитан и ключов играч на Монпелие печели достатъчно, за да живее където пожелае, той остава в ромския квартал, където се чувства най-добре – сред своите хора.
Това не остава незабелязано от френските медии и историята му набира популярност както във Франция, така и извън нея. Тежи Савание се превръща в символ на това, че можеш да бъдеш успешен, без да се отричаш от корените си и хората, сред които си израснал. Името му започва да се появява и в съвременната френска музика и култура като препратка към автентичност, принадлежност и вярност към произхода.
Ricardo Quaresma – Португалия
„O Cigano“ – както е прякорът му – е един от най-емблематичните примери за ромски футболисти, а и за футболисти като цяло. Широко познат като ром, той открито и неведнъж е говорил за своя произход.
Някога смятан за по-голям талант от Кристиано Роналдо, двамата израстват заедно в академията на Спортинг Лисабон и до днес са приятели. Талантът му е забелязан от Барселона, където играе един сезон, но кариерата му там не потръгва; следват периоди в Челси и Интер.
Истинският му пробив идва след завръщането му в Португалия с екипа на Порто, а по-късно се превръща и в емблема на турския Бешикташ. Куарешма играе ключова роля и за триумфа на Португалия на ЕВРО 2016, помагайки на националния отбор и Кристиано Роналдо да спечелят трофея.
С важни голове и силни представяния той печели симпатиите на португалския народ, като по изключително интересен начин е честван и възхваляван и неговият ромски произход. „Нашият ром е по-добър от вашия“ е заглавието на статия, публикувана от португалския вестник Diário de Notícias преди финала на ЕВРО 2016, в която се прави препратка към друг ромски футболист – тогавашен национал и нападател на Франция (с когото ще ви запозная по-нататък).
Един изключително любопитен факт – двама роми един срещу друг на една от най-големите сцени във футбола. Куарешма остава в сърцата на милиони фенове със своите „магически“ отигравания, както подсказва и другият му прякор – „Хари Потър“.
André-Pierre Gignac – Франция
Другият ромски футболист от финала на ЕВРО 2016. Национал на Франция и талантлив нападател на Марсилия, който поема по-малко по-различен от обичайния път.
Обикновено футболисти с неговия талант и качества търсят развитие в Европа и големите отбори тук, но през 2015 г. той заминава за Мексико, в отбора на Тигрес, където остава и до днес.
За този период се превръща в най-голямата фигура в историята на Тигрес и на мексиканското първенство, с над 360 мача и 192 гола за клуба.
С този внушителен брой срещи и попадения той се превръща във феномен за феновете на Тигрес, а за това време напълно приема мексиканската култура, дори става гражданин на страната.
José Antonio Reyes – Испания
Още един испански национал и играч на Севиля. Един от най-добрите футболисти по крилото за своето време, печели трофеи в Испания със Севиля, Атлетико Мадрид и Реал Мадрид.
Част е от легендарните „Непобедими“ на Арсенал от 2004 г., с които става шампион на Англия. Считан за типичен представител на андалуския „уличен“ футбол – бърз, техничен и непредсказуем, Рейес оставя силна следа както в испанския футбол, така и във Висшата лига.
Един от малкото футболисти в историята, печелили Лига Европа цели пет пъти с различни клубове, което го утвърждава като истинска европейска фигура.
За жалост той загива трагично в автомобилна катастрофа през 2019 г. Животът и кариерата му приключват твърде рано, но головете, красивата му игра и споменът за него остават завинаги в съзнанието на футболните фенове.
Наследството му продължава и чрез сина му – José Reyes, считан за обещаващ талант в школата на Реал Мадрид, което дава надежда, че името Рейес отново ще се появи по големите терени.
Quique Sánchez Flores – Испания
Бивш футболист на Валенсия и Реал Мадрид от 80-те и 90-те години, Кике Санчес Флорес е по-„ретро“ пример сред ромските фигури във футбола. Бил е национал на Испания, а успешната му кариера не приключва с отказването му като футболист.
След това поема треньорския път и води отбори като Валенсия, Атлетико Мадрид, Хетафе, Уотфорд и други. Като треньор постига сериозен успех, печелейки Лига Европа с Атлетико Мадрид през 2010 г.
През март 2024 г., по време на мач от Ла Лига между Хетафе и Севиля, името му отново попада във фокуса на вниманието, след като от трибуните към него са отправени расистки обиди, включително използването на думата „gitano“.
След срещата Санчес Флорес говори открито по темата, разказвайки за своя ромски произход и заявявайки, че се гордее с него, като подчертава, че превръщането му в обида е недопустимо.
Български футболисти и непотвърдени слухове
Съществуват и немалко футболисти, включително и български, за които през годините се спекулира, че имат ромски произход.
Сред тях има добре познати имена както от българския, така и от световния футбол. Важно е обаче да се подчертае, че в тези случаи става дума единствено за слухове и предположения – без официални източници, лични изявления или потвърдени факти.
Включвам тези имена единствено като любопитни и често обсъждани примери, а не като доказани случаи на ромска принадлежност.
Нека започнем с българските:
Мариян Огнянов – Възможно е първият гол на български отбор в Шампионската лига да е отбелязан от футболист с ромски произход. Мариян Огнянов вкарва за Левски срещу Челси през 2006 г. в груповата фаза на турнира, което е първият гол на български отбор в Шампионската лига.
Христо Стоичков – За носителя на „Златната топка“ през годините са се носили различни митове и легенди относно произхода му, но нито той, нито неговото семейство някога са потвърждавали или коментирали подобни слухове, доколкото е известно.
Здравко Димитров – Настоящ национал на България, който в момента играе в Турция. По-известен с някои изцепки извън терена, но безспорно талантлив футболист. Няма официални коментари относно произхода му, въпреки че спекулациите през годините не са спирали.
Асен Митков – Млад и обещаващ футболист на Левски, част от младежкия национален отбор и вероятен бъдещ национал. Съществуват слухове, но няма никакво потвърждение или личен коментар от негова страна.
Филип Кръстев – Един от най-талантливите български футболисти в момента, играещ във второто ниво на английския футбол. Въпреки че понякога се споменава в подобен контекст, няма официална информация или изказвания по темата.
Чуждестранни:
Eric Cantona – За разлика от някои медийни слухове и твърдения, той никога не е потвърждавал или коментирал ромски произход.
Andrea Pirlo – Често свързван със синти произход, но без каквото и да е официално потвърждение или лично изявление.
George Hagi – Спекулира се, че и най-великият румънски футболист е от ромски произход, но това никога не е било потвърдено.
Zlatan Ibrahimović – По-скоро фенски легенди, свързани с характера му и балканските му корени, без реални фактически основания.
Ezequiel Lavezzi – Слухове, породени от трудното му детство и израстването му в бедни квартали, без официални или лични потвърждения.
Футболът не е просто игра, а място, в което се срещат култури, истории и идентичности. Независимо дали потвърдено или не, ромското присъствие във футбола е реалност, която заслужава внимание и уважение.