На 20 февруари се навършат 170 години от освобождаването на ромите от робство в княжествата Влахия и Молдова. Това ще бъде отбелязано с множество събития в Румъния.
Освобождаването на робите става със специален закон, приет през 1856 г. във Влахия. Една година по-рано е приет такъв закон в Молдова. Освободени са между 200 000 и 300 000 роби. Общото население на Влахия и Молдова по това време е било около 3,5 000 000 души, така че делът на робите е бил значителен и те са играли сериозна роля в икономиката на румънските княжества.
Има три много важни разлики с робството на чернокожите в САЩ:
1. Ромското робство в румънските княжества продължава около 500 години (1385-1856). Това е най-дълго продължилата робовладелска система в историята на модерна Европа и въпреки това за нея днес се знае много малко. Например, все още не са напълно ясни причините за това робство. Робството на афроамериканците в Северна Америка продължава около 250 години (1619-1865), тоест то е по-кратко, но за него има много книги, филми и изследвания.
2. Когато ромите роби са освободени през 1856 г. всеки робовладелец получава ПАРИЧНА КОМПЕНСАЦИЯ, която се равнява на около 1000-1200 евро в днешни пари за всеки роб. Държавата плаща на робовладелците, за да освободят робите си – те не го правят от добра воля. В САЩ робовладелците НЕ получават компенсация, защото робите са освободени в резултат на гражданската война – Северът побеждава Юга и налага условията на мира. Оттук огромната разлика в начина по който двете робовладелски системи са представяни в литературата, киното и академията в Европа и Америка.
3. Една значителна част от ромите роби успяват да запазят майчиния си език през тези пет века робство, докато черните роби докарани от Африка напълно губят майчините си езици. Това е едно от най-големите постижения на ромите в Европа – съхраняването на ромския език при условия, в които други общности са загубили езика си и са го заменили с чужд език.
Освобождаването на черните роби в Америка става чрез война, освобождаването на ромите в Румъния става по мирен начин и бившите господари получават пари. Най-големите робовладелци са били държавата, манастирите и болярите. Единици са били тези, които са освободили робите си доброволно, останалите са настоявали да бъдат компенсирани за загубата на „имущество“. Тук няма чувство за вина или разкаяние, няма справедливост, няма героизъм, има просто сделка – свободата е купена.
Темата не попада в училищата, не се учи за това робство, не се говори за него. След няколко поколения самите роми забравят за робството. Румънците също не искат да си спомнят за него. И така стигаме до едно странно положение – робството на ромите, продължило пет века, е почти напълно изтрито от националната памет на Румъния и едва през последните 20 години за него започва да се пише и да се говори по-активно.
И Европа не иска да си спомня. Европа не иска да говори за това. Европа се срамува, защото в онези времена, когато е критикувала Америка за отношението към черните роби, в задния двор на самата Европа също е имало държавно-контролирано робство и робски закони. И това не се е случвало в някакви европейски колонии в Азия или Африка, а в две християнски, „бели“ държави в самата Европа и то в продължение на много векове. Това някак не се вписва в образа на цивилизована Европа след Френската революция, която издига лозунгите – „свобода, равенство, братство“.
Ромското робство в Европа създава сериозен проблем за самата Европа, защото тя трябва да обясни защо е възникнало това робство и защо е просъществувало толкова дълго. Всяко дете родено от ромска майка във Влахия и Молдова автоматично е ставало роб, без значение кой е бащата. Това дете е можело да бъде продавано, купувано, подарявано, убивано по волята на господаря. За това има много исторически свидетелства. Тоест ромите са били роби по рождение – третирани като вещи, а не като хора в самата Европа по време на Просвещението, Френската революция, Индустриалната революция и Научната революция.
Тук следва да се направи едно важно уточнение относно термина „турско робство“ в българската историография. Има голяма разлика между робовладелски общества и общества, в които има робство. При робовладелските общества икономиката разчита главно на робския труд. Затова САЩ, Влахия и Молдова са били типични робовладелски общества до премахването на робството. В Османската империя наистина е имало случaи, в които хора са били роби, но османската икономика не е разчитала основно на робски труд. Освен това, няма исторически сведения за систематично, колективно поробване на цели народности в Османската империя, робството е било предимно индивидуално. Оттук и разликата – Османската империя не е била робовладелско общество, тя е била общество, в което е имало роби, но тук не става дума за системно, юридическо закрепено, институционално поробване на цял етнос, какъвто е случаят с ромите в румънските княжества Влахия и Молдова. И едно от най-ясните доказателства за това е, че ромските роби са се опитвали да избягат от румънските земи именно към Османската империя, за да станат свободни хора. В днешна Северна България има много потомци на избягали роби, които са намерили свободата си на юг от Дунав през османско време. И те все още могат да се разпознаят, защото в техните диалекти на ромския език има много румънски думи. След премахването на робството в Румъния тези миграции на бивши роби се засилват още повече и достигат дори до Северна и Южна Америка. Ромите, които са имали достатъчно пари са искали да напуснат Румъния, в която са били роби и да започнат живота си като свободни хора някъде другаде.
От отмяната на робството в румънските княжества са минали 170 години, но изглежда ще трябва да минат още много години преди тези теми да влязат в програмите на училищата и университетите в Европа. Вече сме в 21 век, в ерата на космическите технологии и изкуствения интелект, но Европа все още не е готова за това, а и ромите не са готови – ментално, духовно и психологически. Боят се да носят тежестта на историята, искат да им е леко на душата. Защото историята е бреме. Историята е задължение. Историята е отговорност към предишните поколения и бъдещите поколения. Но не можеш на сила да научиш някого на собствената му история и да му създадеш памет. Той трябва да го поиска. И трябва да е сред „добри доктори“, които искат да му помогнат да излезе от състоянието на безпаметност и историческа „амнезия“. А това не е лесен процес. Не се сърдете на децата, че не знаят важни исторически факти, просто това не им е приоритет и не виждат как ще им помогне в живота. Трябва да се подхожда внимателно към темата и да не се повтарят грешките на съществуващите образователни системи.
Ромската история е много деликатна материя, преплита се с историята на много други народи и създава културен, политически и социален дискомфорт у мнозинствата. Говорим за милиони хора разпръснати в цяла Европа и извън нея, а не за някакво малко, регионално малцинство, ограничено в една територия. Ако тези милиони започнат да учат историята си какво ще стане? Ако започнат да мислят върху тези въпроси, ако започнат да ги дискутират и да търсят отговори?
Затова е по-добре „циганинът“ да стои в ТикТок, да пие ракия и да слуша кючеци или манеле. Докато е в това мъгливо състояние на ума всичко е под контрол – нали има покрив, малко хляб и някаква работа – стига му толкова. Това общо взето е политиката в момента. Ромските деца НЕ СЕ ОБРАЗОВАТ за собствената си история и култура, а често и самите им родители не виждат смисъл в това. Те много рядко разсъждават по тези теми, защото за тях това са абстрактни, далечни въпроси, които нямат връзка с ежедневния живот.
„Циганинът“ трябва да се задоволява с малко и да е радостен. Той не трябва да знае много, не трябва да претендира за много, трябва да е „скромен“. Той трябва да е благодарен, че са го оставили да диша и са му дали някаква работа, колкото да преживява ден за ден – да живее там някъде извън града, без да пречи и ако може да е невидим. И затова накрая се е оказал в най-тъмния ъгъл на историята, където не пада светлина и сам се е превърнал в сянка, в призрак, с който плашат децата, защото не му дават друга роля и той се е примирил да бъде призрак, плашило, посмешище, карикатура. Примирението е станало отличителен белег от характера на една голяма част от ромите, до такава степен, че дори мигрантите и бежанците го забелязват и се учудват на този европейски феномен – „Дали това няма да се случи и с нас?“.