В навечерието на Втората световна война, през 1939 г., един от водещите румънски историци, Джордже Потра, пише книга, озаглавена „Contribuciunii la istoricul Țiganilor din România“ (Принос към историята на циганите в Румъния ), в която той заявява следното:
“През всички епохи е имало по-силни хора и по-слаби хора, независимо дали силата на силните се е проявявала в размера на юмруците им, ловкостта на крайниците им, броя или съвършенството на оръжията им или натрупването на богатство. Винаги е имало един, който командва, и един, който се подчинява. Циганите са принадлежали към категорията на слабите и откакто са познати в историята, никога не са се радвали дори на минимално хуманно положение. Техните предци в Индия са принадлежали към онази класа окаяни хора – париите; по-скорошните им предци са били роби и въпреки че днес може би вече не са роби, те все още не са третирани наравно с жителите на страните, в които живеят.”
Творчеството на Потра отразява доминиращите европейски възгледи за произхода на ромите по това време, оформени до голяма степен от британските колониални и ориенталистки наративи, които ги описват като потомци на индийски „парии“, позовавайки се предимно на сходството между ромския език и езиците на Индия.
„Париите“ са били представяни в Европа като покорени, отхвърлени, расово различни хора в рамките на „теорията за арийското нашествие“. Според тази теория от 19-ти век, светлокожи нашественици от Севера са завладели тъмнокожите коренни жители на Индия, отнели са земите им и са ги подчинили чрез кастовата система, от която „париите“ са били изключени, заради ритуално нечистите професии, които са практикували.
Теорията за арийското нашествие, макар и широко дискредитирана днес, някога е служила за легитимиране на британското колониално господство в Индия като продължение на своеобразна цивилизаторска мисия.
В същото време обаче тази теория е повлияла и на възприятията за ромите в Европа, които някои учени разглеждали като потомци на един победен и разселен азиатски народ, лишен от територия и история, и обречен на вечно изгнание.
Погледнато от европейска гледна точка, това били странници, които нямат шанс да оцелеят в модерна Европа. Такова е било, например, преобладаващото мнение в британските вестници в началото на 20-ти век, които предричали, че циганите ще изчезнат напълно през следващите сто години.
Идеята, че ромите са „парии“ в Европа е оказала влияние върху възникващата наука циганология в Западна Европа и върху нацистките расови теории през миналия век, но парадоксалното е, че тази идея никога не е била обект на задълбочен научен анализ или дебат. Защото тя повдига неудобния въпрос за приликите на европейските общества с индийската кастова система.
Книгата на Джордже Потра показва как западните идеологически наративи са били пречупени през призмата на източноевропейския расизъм, чрез който се утвърждава идеята, че потисничеството над циганите в Европа е исторически „унаследено“ още от тяхната прародина и по този начин и петвековното циганско робство в румънските княжества Влахия и Молдова намира своята легитимация. То е нещо закономерно и нормално. Както самият Потра обобщава:
„От париите циганите са наследили погледа на бито куче, примирението на роб и липсата на каквато и да е следа от достойнство.“
Осемдесет и шест години след публикуването на тази книга и осемдесет години след ромския холокост през Втората световна война, ромите не са изчезнали от Европа. Напротив, абсолютният им брой е нараснал значително, особено в страни като Румъния, България, Унгария и Испания, но също така са се увеличили и заплахите, пред които са изправени.
В тази връзка коалиция от ромски обществени организации от Европа и Северна и Южна Америка – Глобалният ромски алианс за стратегическа сигурност – изпрати писмо до председателя на Европейския съвет Антонио Коща и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в което предупреждава, че
Докато броят на ромите в Европа нараства, тяхната колективна сигурност е все по-застрашена.
В писмото се подчертава, че не само обикновените роми, но дори бивши европейски депутати от ромски произход, като Виктория Мохачи от Унгария и Петер Полак от Словакия, стават обект на заплахи и тормоз в родните си страни (в случая на Мохачи сериозността на тези заплахи и откритото взривно устройство под автомобила й я накараха да потърси убежище в Канада).
В този контекст писмото критикува изключването на ромите от новоприетата стратегия за вътрешна сигурност на ЕС, която изрично включва еврейските и мюсюлманските общности, но по никакъв начин не споменава защитата на най-голямото традиционно малцинство в Европа. Според стратегията ProtectEU:
„Предвид явните уязвимости, Стратегията на ЕС за борба с антисемитизма и насърчаване на еврейския живот (2021-2030 г.) ще продължи да насочва действията на Комисията за защита на еврейската общност. Комисията ще гарантира също така наличието на подходящи инструменти в подкрепа на държавите членки в борбата с антимюсюлманската омраза.“
Изводът е стряскащ: осемдесет години след края на Втората световна война и Холокоста, 12 милиона роми остават “парии” в Европа – невидими и незащитени. Сякаш обещанието „Никога повече“ никога не се е отнасяло до тях.
В отговор, на 8 септември 2025 г., комисарите Хаджа Лахбиб и Магнус Брунер обявиха в съвместно писмо, че сигурността на ромите е „приоритетен въпрос“ за Европейската комисия.
Това признание може да е сигнал за фундаментална промяна в начина, по който европейските институции възприемат и се ангажират с проблемите на ромите – особено след като терминът „сигурност на ромите“ досега липсваше в стратегическите документи и публичните изявления на ЕС и сега се появява за първи път. По-долу е даден откъс от писмото:
„Бихме искали да Ви уверим, че сигурността на европейските роми е приоритетен въпрос за Европейската комисия… Надяваме се, че чрез ефективното прилагане на Стратегията за вътрешна сигурност ProtectEU и Стратегическата рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите 2020–2030 г., както и чрез разработването както на Програмата на ЕС за предотвратяване и противодействие на тероризма и насилствения екстремизъм, така и на Стратегията за борба с расизма, към която сте добре дошли да допринесете, ще можем да помогнем за справяне с предизвикателствата пред сигурността, засягащи европейската ромска общност.“
За първи път ромите са признати не просто като обект на интеграция в училищата и на пазара на труда, а като общност, чиято сигурност изисква институционална защита.
Дали ангажиментът на Комисията към сигурността на ромите ще се превърне в конкретни действия зависи също от постоянството и стратегическата визия на ромските организации и ромските политически партии в цяла Европа.
Вярно е, че ЕС в момента се бори с множество неотложни кризи, включително войните в Украйна и Газа, икономическата нестабилност и климатичните предизвикателства, които избутват настрана малцинствените проблеми, както стана очевидно от последното обръщение на председателя на Комисията фон дер Лайен за състоянието на Съюза.
В тази критична ситуация пасивността и мълчанието няма да бъдат възнаградени.
Да останеш невидим в политическите дебати, когато си най-многобройното и най-видимото традиционно малцинство във всяка европейска държава е едновременно неразумно и опасно. Ромите сега са слонът в стаята.
Те са навсякъде и вече трудно могат да се скрият или да се престорят, че случващото се около тях не ги засяга. Следователно, ромите ще трябва да коригират политическото си поведение в съответствие с новата си демографска роля – от това ще зависи тяхното бъдеще в Европа.
Като признава ромската сигурност за легитимен, общоевропейски въпрос, Комисията открива нови пътища към еманципацията на ромите от исторически наложения им „статус на парии“ сред другите народи.
В продължение на векове ромите са били третирани като аутсайдери, смятани за по-нисши и недостойни за защита. Войните в Югославия и Украйна показаха това болезнено ясно, тъй като ромските общности многократно бяха оставени без закрила и подкрепа.
И в двата конфликта те бяха непропорционално изложени на насилие и принудително изселване, а ромските бежанци изпитваха постоянна дискриминация: расово профилиране на границите, сегрегация в бежанските лагери и в много случаи изключване от базисна хуманитарна помощ.
Тъй като има риск войната в Украйна да обхване и съседните страни с много по-висок дял на ромско население, същият сценарий може да се повтори с още по-опустошителни последици в целия регион.
Без целенасочена защита и проактивни политики, ромските общности в региона могат да попаднат в ескалираща хуманитарна криза – такава, която би могла да разруши демографската им база, да подкопае благосъстоянието им и да предизвика нови бежански вълни към Западна Европа.
Същевременно има риск страданията на ромите да останат невидими за световната публика и тя да бъде напълно безразлична към тях, поради системния антициганизъм и медийната цензура в Централна и Източна Европа.
Този модел на пренебрежение не е нов, той идва от миналото, както това се вижда в книгата на Джордже Потра, в която неравноправното положение на ромите в Румъния е представено като исторически унаследено и неизбежно.
Но именно подобни текстове, в периода между двете световни войни, създават предпоставките за Холокоста, по време на който между половин милион и два милиона роми са били унищожени в цяла Европа.
Точният брой и до днес остава спорен, заради игнорирането на темата от държавите-победителки, непосредствено след края на Втората световна война.
Като признава сигурността на ромите за приоритет, Европейската комисия символично скъсва с това наследство. Новите реалности в Европа изискват не просто “ремонт” на старите политики, а фундаментално преосмисляне на целия подход към „ромското включване“.
Сигурността на ромите трябва да бъде интегрирана в новата европейска архитектура за сигурност; в противен случай секюритизацията и отчуждението ще се засилват. Тук не става дума само за полицейско наблюдение и закрила, а за създаване на чувство за принадлежност и признаване на ромите като неразделна част от европейската идентичност, история и култура.
Когато една държава се ангажира да защитава дадена общност, тя потвърждава правото на тази общност да съществува и да се развива. Това сигнализира, че ромите вече не се възприемат като маргинален проблем, който трябва да се решава, а като пълноправни граждани, чийто живот е важен и чието равенство с другите европейци е неоспоримо.
Преход от маргиналност към принадлежност – от невидимост към институционално утвърждаване. Това е инструмент за овластяване, който ромските елити сега трябва да се научат да използват, за да могат ромите да си възвърнат отдавна отреченото достойнство и да се освободят от статуса на „парии“ – статус, който традиционно се свързва с Индия, но всъщност се корени в Европа, където борбата за признаване на ромите продължава и до днес.
Статията е публикувана на английски в EU Romapress Roma Security a Priority Concern for the EU Commission: Why This Matters Historically and Politically –, а това е преработен вариант на български специално за читателите на Ромало