С наближаването на края на календарната 2025 година все по-често и от всякъде институции и телевизии ни заливат с информация за еврото и за бъдещите сценарии след неговото приемане.
Различни политически сили, анализатори и дори обикновени граждани проповядват своите възгледи за близкото бъдеще и за това как би се променил животът на хората в България след като започнем да го използваме като основна парична единица.
Всичката тази (дез)информация обаче се оказа, че плаши ромската общност и представителите на тази етническа група като че ли повече са настроени негативно от предстоящата промяна, отколкото да я приемат като надежда за по-добро бъдеще.
Според проучване от 25 юни 2024 г. страницата на Националния център за парламентарни изследвания, звено към Народното събрание на Република България, ромите са най-скептично настроени от приемането на еврото. Само 11,4 % от участвалите в проучването роми са заявили подкрепа за единната европейска валута, като за сравнение, при турците подкрепата е 20,3 %, а при гражданите, които са се определили като етнически българи – 28,7 %.
За съжаление, все още кампаниите, които се провеждат, не са насочени към предоставяне на подробна информация за по-обикновения човек, за възрастните хора или тези, които никога не са боравили с тази валута.
При ежедневните ми срещи с хората от малцинствата, усещането ми е, че повечето от тях изпитват страх от това, че след приемането на еврото ще обеднеят, няма да могат да си позволят стоки от първа необходимост и лекарства и като цяло очакват да се случи някакъв апокалипсис.
Някои дори сравняват процеса с библейски предсказания за края на света…
Съществуват страхове, ниско доверие и липса на информация, които правят промяната трудна за приемане. А всъщност, подобен сценарий с промяна на валутата вече се е случвал няколко пъти на българското население и през годините сме доказали, че бързо умеем да се адаптираме спрямо динамиката на съвремието, в което живеем.
В края на 80-те и особено през 90-те години заради инфлацията БНБ започва да пуска банкноти от 1000, 2000, 5000 лева, след 1995-1997 година дори се появяват банкноти от 20 -, 50 – и 100 000 лева. Малко след това, през 1999 година се прави деноминация на лева и 1000 стари лева стават 1 нов лев, 10 000 лева стават 10 нови лева, 50 000 лева – 50 нови лева и т.н.
Важно е да се уточни, че основните страхове на хората са свързани с този все още пресен опит. На практика, обаче, еврозоната е нещо съвсем различно от финансовата турбуленция, през която премина страната ни след хиперинфлацията.
Такъв сценарий към днешна дата е трудно вероятен. Членството в еврозоната всъщност ни предоставя механизми, които да предотвратяват подобни сценарии.
Днес, промяната продължава, като разликата е, че валутата вече ще се нарича евро, а не лева, което кара много патриотично настроени граждани и организации да се противопоставят на тази промяна.
Факт е, че всичко ново, понякога плаши, но също така е факт и че не можем да спрем света да се модернизира. Еврото е възможност за по-добър живот, който няма да се случи автоматично, а по-скоро след като се възползваме от възможностите от еврозоната – а те не са малко.
Много роми са в чужбина и свободно боравят с еврото. Живеят доста добре в държави, които са създатели на еврото и продължават да са сред основните инвестиращи в България, като изпращат пари на близките си, обновяват домовете си, развиват бизнес и др.
Ромският етнос в България претърпя огромно развитие през последните десетилетия и вярвам, че всички онези млади специалисти, икономисти, учители и вдъхновители сред тях ще съумеят да подпомогнат своята общност по пътя на адаптацията към новата валута, за да могат всички те да я приемат не като заплаха, а като надежда за по-добро бъдеще.