На 2 октомври 2025 г. политици, лидери на гражданското общество, служители на европейските институции и представители на ромската общност се събраха в Брюксел за 18-ата Европейска платформа за интеграция на ромите (EPRI). Тазгодишното издание отбеляза пет години от стартирането на Стратегическата рамка на ЕС за ромите. Това беше момент за размисъл – за оценка на напредъка, идентифициране на пречките и определяне на стратегическите приоритети за следващите години.
В откриващия панел г-н Петре Флорин Маноле, министър на труда, семейството, младежта и социалната солидарност на Румъния, обобщи своите мисли относно разликата между обещанията и резултатите в областта на интеграцията на ромите през последните десетилетия. Като министър на труда на Румъния и като ром сам по себе си, той подчерта иронията на многократното потвърждаване на ангажименти без осезаема промяна: „Поканени сме на масата, но в последния момент, може би, за да разчистим масата?“. В изказването си той подчерта необходимостта от политическа воля и ромско лидерство в процеса на вземане на решения, като потвърди водещия принцип: „Нищо за ромите без ромите“.
Г-н Атанас Зафиров, заместник министър-председател на България и председател на Националния съвет по етнически и интеграционни въпроси, представи последните постижения на България в насърчаването на равенството и укрепването на демократичните институции, като отбеляза, че решението на Съвета на Европа да прекрати диалога за последващ мониторинг с България отразява тези постижения.
Г-жа Сирпа Раутио, директор на Агенцията на ЕС за основните права (FRA), представи проучването на FRA за ромите за 2024 г., която обхваща десет държави членки на ЕС3 и три страни кандидатки, представлявайки 86 % от оцененото ромско и пътуващо население в ЕС. Напредъкът е реален, но крехък: делът на ромите, изложени на риск от бедност/изключване, е спаднал от 90 % (2011 г.) на 80 % (2021 г.) и на около 70 % в момента, но дискриминацията се е влошила – 1 на 3 души са съобщили за дискриминация през изминалата година в 10 държави членки, което е с 5 пункта повече от 2021 г.
Г-н Майкъл О’Флаърти, комисар по правата на човека, Съвет на Европа, представи новата си книга „Нечутите дванадесет милиона: Неудържимите гласове на жените и момичетата от ромски и пътуващ произход“, вдъхновена от обширна работа на терен и разказване на истории. Книгата има за цел да усили гласовете на ромите и пътуващите, особено тези на жените, за да предизвика стереотипите и да събуди общественото съзнание, че вклюването на ромите „трябва да бъде работа на всички“.
Според г-н Христо Петров, член на Европейския парламент, истинското равенство, означава, че гласът на ромите трябва да допринася във всички области на политиката – от цифровизацията до зеления преход – и да не се ограничава до програмата за приобщаване на ромите. Водещият принцип трябва да е гласът на хората с преживян опит: „Не можеш да помолиш някой, който никога не е виждал морето, да те научи да плаваш.“.
Според, г-жа Сорая Пост, председател на управителния съвет на ERGO Network, подчерта, че ЕС е започнал да се занимава с основните причини за изключването – расизъм и дискриминация – а не само с неговите симптоми като бедност или безработица. Следващата стъпка трябва да бъде в посока прилагане на антидискриминационни закони с реални правни и финансови последствия и чрез засилване на сътрудничеството между правителствата и гражданското общество за борба с антиромския расизъм и ксенофобията в цяла Европа.
След откриването на високо равнище имах възможността да ко-фасилитирам работилница относно хоризонталния приоритет на рамката на ЕС за ромите за намаляване на бедността и социалното изключване. Заедно с моите колеги имах честта да организирам вклюващ интерактивен диалог между 15 практици от местно до европейско равнище от 10 различни страни членки. Целта беше участниците заедно да определят кои са работещите практики от различните нива (местно, национално и международни) и страни членки, както и какво все още пречи на напредъка.
Като докладчик от работилнициата представих заключенията на групата пред пленарната зала:
- За добра практика беше изведено фундаменталното разбиране за бедността като системен и комплексен проблем, който като такъв изисква междусекторен, интегриран подход. В този смисъл Европейската гаранция за детето беше откроена като добра практика, която осигурява на уязвимите деца достъп до услуги за ранна детска възраст, образование, жилище, здравеопазване и здравословно хранене.
- Ефективните политики изискват дългосрочна визия, устойчива политическа ангажираност и ресурси, включително достатъчно време за постигане на резултати.
- Политики основани на доказателства (evidence based policy-making), базирани на преживяването на хора с живян опит.
От друга страна, ключовите пречки включват:
- административната тежест;
- фрагментираното и ограничено във времето финансиране;
- антиромския расизъм и ксенофобията;
- както и твърде малкия брой ромски медиатори, социални работници и политици на всички нива.
По време на цялата EPRI се откроиха няколко теми:
- Антиромския расизъм остава системен. Въпреки напредъка в законодателството, недостатъчното докладване и слабото прилагане подкопават промяната.
- Бедността е многоаспектна и се предава от поколение на поколение. От жизненоважно значение е по-ясното свързване на националните планове на страните членки по прилагане на Европейската гаранция за детето с националните стратегии за вклюване на ромите.
- Образованието показва смесени резултати – достъпът на ромски деца в ранна детска възраст до образование и грижа се подобрява в някои държави членки, но сегрегацията в училище продължава.
- Жилищното настаняване е определено като ключов лост, но изисква структурни, дългосрочни мерки и устойчиви инвестиции – пилотните проекти сами по себе си не могат да преодолеят дълбоко вкоренената дискриминация или ограничения достъп до основните системи.
От гледна точка на Eurochild, положението на ромските деца заслужава специално внимание. Тяхното благосъстояние днес определя дали ЕС ще постигне целите си за преодоляване на детската бедност до 2030 г. Дискусиите в рамките на EPRI потвърдиха, че политиките за включване на ромите и Гаранцията за децата не трябва да се прилагат паралелно, а да се сближават, за да се гарантира, че ромските деца се ползват от грижа и образование в ранна детска възраст, подходящо жилищно настаняване, здравеопазване и значимо участие в решенията, които ги засягат.
Получените по време на 18-ата платформа познания ще бъдат използвани при средносрочния преглед на Стратегическата рамка на ЕС за ромите и ще бъдат включени в доклада на Комисията за 2026 г. Те ще оформят и диалога за изпълнението с комисар Лахбиб по-късно през тази година.
За мен лично това беше момент на отговорност и надежда. Отговорност – да гарантирам, че преживяванията на ромските общности, особено на децата, ще бъдат чути на най-високо политическо равнище. Надежда – защото ангажираността, на които станах свидетел в Брюксел, показват, че промяната е възможна, стига да превърнем обещаващите практики в системни решения.
Блог на Кристиана Стоянова, застъпник по политики свързани с детската бедност в Eurochild.