Махалите системно се озовават в заливни зони и до сметища. Това e география на изключването и наводнението в котленското село Тича го показва на пресечната точка между жилищната сегрегация и климатичната уязвимост.
На 4 юни 2026 г. река Черна за втори път от 2014 г. насам излезе от коритото си и наводни котленското село Тича. По данни на областния управител на Сливен Михаил Кашеров водата заля 35 къщи, достигна метър височина и компрометира мостове, заради което беше обявено частично бедствено положение и задействана системата за ранно предупреждение BG-Alert.
Сравнително незабелязано остана едно обстоятелство: водата не се разля произволно. Тя тръгна натам, накъдето я води релефът, а именно към ниската част на селото, в която се намира ромската махала.
Лесно е анализът да спре дотук и причината да се припише на климата, на обилните валежи или на непочистеното корито, както направиха и самите жители на Тича. Всичко това е вярно. Но то обяснява защо реката преля, а не защо тя удари точно махалата и защо точно нея остави без защита.
Отговорът на втория въпрос е по-неудобен и затова рядко се говори за разположението на ромските квартали в най-рисковите терени и това че не е случайност, а резултат от десетилетия жилищна политика и сегрегация.
Климатичните промени не създадоха тази уязвимост. Те само я правят все по-смъртоносна.
Защо реката намира махалата
На безопасната, равна и отводнена земя се строи скъпо и тя отдавна е заета. На онези, които нямат избор, остават местата, които никой друг не иска, а именно деретата, заливните тераси, склоновете в риск от свличане и съседството на депата.
Историческото обособяване на махалите, отчасти наложено отвън и отчасти продукт на бедността и липсата на достъп до по-добри парцели, ги е изтласкало именно там.
Докладът „Pushed to the Wastelands“ на Европейското екологично бюро и мрежата ERGO Network от 2020 г. установява, че ромските общности в Централна и Източна Европа системно биват избутвани към маргинални и замърсени терени, сред които и места, където наводненията редовно отнасят къщите.
Изследването стъпва на 32 случая от пет държави, сред които и България, и обхваща над 150 000 души.
Махалата в село Тича, където живеят роми и турци, е в най-ниската точка на селото, а тесните ѝ улички ускоряват водата, вместо да я разсейват. През 2014 г. същата река се изсипа върху квартала като висока вълна, отнасяйки имуществото на десетки домакинства.
Дванайсет години по-късно сценарият се повтори при ново покачване на реката.
Подобна е географията и другаде. Във Варна най-голямата ромска махала „Максуда“ е застроена в самото дере, а през последните години общината събаря къщи там не само заради статута им, но и защото свличаща се земна маса заплашва пътя под тях.
Статистиката придава тегло на онова, което в Тича се вижда с просто око. Според изследването на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) от 2021 г. 52% от ромското население в Съюза живее в условия на жилищна лишеност при средно 17% за ЕС. Около една трета нямат вътрешна баня или душ, приблизително толкова са и без вътрешна тоалетна, над 80% обитават пренаселени жилища, а всеки пети ром живее в дом без течаща вода. Изследването от 2024 г., публикувано в края на 2025 г., отчита известен напредък, като делът на ромите във влажни, тъмни или необезопасени домове спада до 47%, но пренаселеността остава 83%.
В България ситуацията не изглежда по-обнадеждаваща. По данни от жилищното преброяване, обобщени от инициативата Roma Civil Monitoring на Европейската комисия, етническите българи разполагат средно с 23,2 кв. м жилищна площ на човек, докато при ромите тази площ е едва 10,6 кв. м, тоест по-малко от половината, а близо половината ромски домакинства живеят без канализация.
Съветът на Европа оценява ромското население в страната на около 750 000 души, като над 70% от градските роми живеят в обособени квартали, а около една трета са в абсолютна бедност спрямо 5% сред останалото население.
Тази уязвимост има и име в специализираната литература. Авторите на доклада я наричат екологичен расизъм, термин, който в българския дебат почти не присъства, но в Тича придобива съвсем буквален смисъл.
Без статут няма защита
Тук анализът опира до въпроса, който прави всичко останало необратимо, а именно статутът на жилищата.
Голяма част от махалите официално не съществуват. Къщите са нерегулирани или направо незаконни, дворовете не са нанесени в кадастъра, а водата и токът често минават през импровизирани, споделени връзки, както беше в пловдивското Войводиново, където цял квартал се захранваше от една-единствена законна къща.
А това е порочен кръг. Щом една махала „не е там“ официално, държавата не изгражда инфраструктура, която да я защити, защото на хартия няма какво да се защитава.
Когато бедствието дойде обаче, същата липса на статут се превръща не в аргумент за инвестиция, а в основание за багери.
През април 2025 г. в столичния квартал „Захарна фабрика“ районната администрация събори ромски къщи в нарушение на привременна мярка на Европейския съд по правата на човека, който изрично беше забранил разрушаването, докато на хората не се осигурят алтернативни жилища.
Във Варна събориха над 200 постройки в „Максуда“, а в Бургас близо 400 в кварталите „Победа“, „Горно Езерово“ и „Меден рудник“.
Логиката навсякъде е разрушаване вместо регулиране.
Логично е именно плановете за климатична адаптация да запълнят тази празнина, но те по-скоро я заобикалят.
Националната стратегия за адаптация към изменението на климата, приета с решение на Министерския съвет през 2019 г., разглежда бедствията през икономически сектори като „градска среда“ и „води“. В оценката за градската среда тя признава, че „най-уязвими към повишената честота на интензивни валежи и наводнения ще бъдат градовете в близост до реки“, и отделя секция за „адаптация за бедните и уязвими групи“. Дотам обаче стига конкретиката, тоест до широка категория, а не до назован квартал.
Същото важи и на общинско ниво. Столична община проучва уязвимостта „сред социално-демографските групи“, планът на община Горна Оряховица отбелязва, че жилищата и социалната инфраструктура са „непропорционално разположени“ в зоните на топлинните острови.
Осем общини, сред които Бургас, Варна, Пловдив, Русе, Сливен и Столична, работят по общ проект за топлинни острови, наводнения и свлачища. Във всички тези документи присъстват „уязвимите групи“, но почти никъде няма конкретна махала, изписана с името си, картирана като приоритет и обвързана с бюджет.
Тича не е била изненада и за институциите. Още през 2016 г., вече след наводнението от 2014 г., регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Сливен официално предложи два участъка от реките Черна и Голяма Камчия при селото да бъдат обявени за район със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН) и съответно да бъдат картирани.
Басейновата дирекция отхвърли предложението. В мотивите си тя приема, че наводненията в Тича са „значими“, но не покриват критериите за висок или среден риск, поради което „не са включени в РЗПРН и не са картирани“, а отговорността се прехвърля към общинските и областните програми.
С това решение защитата на Тича остава в ръцете на т.нар. пожелаващи документи. Областният план за защита при наводнение на Сливен например приема, че в община Котел „няма изградени големи язовири, които да създават предпоставки за катастрофални наводнения“, макар да допуска следното при интензивни валежи и обилно снеготопене:
- ще бъдат частично или изцяло залети жилищни имоти, обществени сгради, складови помещения в засегнатия район;
- ще бъдат нарушени отводнителни, канализационни съоръжения, пътна инфраструктура;
- ще бъдат прекъснати телефонни свръзки, подземни силови кабели;
- ще се парализира транспорта в засегнатия район и инфраструктурата;
- ще бъде затруднено снабдяването с хранителни и други продукти и продоволствия;
- ще бъдат залети селскостопански площи;
- ще бъдат затруднени действията на специализираните институции и екипите им при провеждане на спасителните и възстановителни мероприятия.
Самата община Котел има Програма за намаляване на риска от бедствия 2022–2030 г. и План за защита при бедствия, но и те остават на езика на общото административно планиране, без отделен фокус върху махалата в ниското.
Така единственият документ, който можеше да изведе Тича сред приоритетите и да задължи към картиране и защитна инфраструктура, я подмина, а останалите така и не я назоваха.
Случаят е показателен и за разминаването между планиране и действие. Сливенска област, в която попада община Котел, е сред осемте партньорски общини по климатичния проект за наводнения и топлинни острови. Въпреки това отговорът към наводненото село дойде едва след водата: предупреждение през BG-Alert, военни от Сливен за разчистване, частично бедствено положение и помощ между 1000 и 1500 евро на семейство.
Но това е реакция, а не превенция. Помощта пристига, реката се връща в коритото си, багерите разчистват, а системата, която е поставила махалата в ниското, остава непокътната.
Най-категоричната илюстрация на тази невидимост е на по-малко от час път от Тича. Кв. „Надежда“ в Сливен е сред най-големите ромски квартали в страната.
На 17 юни 2026 г., след поредните обилни валежи, кадри, заснети от самите жители показват наводнени улици в южната част на квартала, където водата видимо достига близо половин метър и няма къде да се оттече.
По записите се виждат възрастни хора и деца, които газят до колене. За разлика от Тича обаче това наводнение не получи нито предупреждение през BG-Alert, нито военни за разчистване, нито ред в новините. То остана документирано единствено от телефоните на хората, които живеят в него.
Квартал, който плановете не назовават и институциите не картират, се оказва и бедствие, което официално не се е случило.
Предвидимо, а не случайно
Климатичните промени не са създали тази несправедливост, а ускоряват часовника.
Всеки следващ екстремен валеж пада върху квартал, който историята вече е поставила в най-неблагоприятната възможна точка, който институциите са отказали да картират и който административната уредба е оставила без защита.
Докато стратегиите за адаптация продължават да говорят за абстрактни „уязвими групи“, вместо да назовават конкретните махали и да обвържат узаконяването им с инфраструктурна защита, следващото наводнение в Тича или в който и да е сходен квартал няма да бъде изненада.