Международен екип от шестима журналисти получи специалната награда в категория „печат/онлайн“ на деветото издание на унгарската журналистическа награда „За бедността с достойнство“ (Szegénységről Méltósággal). Отличеното разследване показва как милиарди евро от ЕС, предназначени за интеграцията на ромите, на практика са задълбочили сегрегацията и предразсъдъците, включително в България. Наградата беше връчена в края на май 2026 г.
Авторският колектив включва Róbert Báthory, Zsófia Fülöp (от унгарския фактчекинг сайт Lakmusz), Ernő Kadét, Ronald Rodrigues, Михаил Мишев и Vittoria Torsello. Разследването е публикувано на унгарски на сайта 444 през декември 2025 г. и на английски в изданието Unbias the News, под заглавието „We can only get out of here if we die“ („Оттук можем да се измъкнем само ако умрем“). Журналистическата работа е реализирана с подкрепата на Journalismfund Europe.
Какво разкрива разследването
Трансграничното разследване проследява съдбата на ромски общности в четири държави – Унгария, България, Чехия и Италия – и стига до общ извод: в нито една от тях финансираните от ЕС проекти не са подобрили условията на живот, а в редица случаи са ги влошили.
За периода 2014–2020 г. Съюзът е отделил над 61 милиарда евро за социално включване в тези четири държави, които се смятат за сред най-затруднените по отношение на интеграцията на ромите, чрез Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие.
Екипът открива три повтарящи се модела отвъд националните граници: системна липса на наблюдение върху изразходването на средствата, отсъствие на ромските общности при вземането на решения и при оценката на проектите, и липса на отчетност на местно, национално и европейско ниво.
Българският случай: евросредства за полицейско профилиране
Най-тревожният български пример, описан в разследването, е инициатива за „противодействие на радикализацията“ от 2016 г., в рамките на която са обучени 480 полицаи. Проектът е подкрепен с над 1,7 милиона евро от ЕС, насочени през Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+).
Според Огнян Исаев от фондация „Тръст за социална алтернатива“ обучителните материали представляват институционализирано етническо профилиране срещу една от най-маргинализираните общности в Европа. Разпространеният сред участниците наръчник от около 150 страници многократно приравнява културни особености, бедност или религия с обществен безпорядък и екстремизъм. В текста турскоговорящите роми („миллет“ от Южна България) са определени като сериозен проблем за националната сигурност, а един ромски квартал е представен като способен да мобилизира тълпа от 1000–2000 души за минути — заплаха за националната сигурност.
Първоначално проектното предложение не визира конкретна етническа или религиозна група, а малцинствата като цяло. До 2019 г. обаче МВР решава служителите да преминат обучение за „ранно разпознаване на признаци на радикализация с фокус върху ромската общност“, а споразумението за безвъзмездно финансиране от ЕС е изменено така, че да включи модул за „радикализация сред ромските общности“. Според документа, получен от екипа по реда на Закона за достъп до обществена информация, решението стъпва на проучване на софийската социологическа агенция „Тренд“, което поставя пред малцинствата въпроси и твърдения от типа на това дали изпитват несправедливост и дали понякога насилието е единственият начин да се промени обществото.
Лилия Макавеева, директор на „Интегро“ – една от най-големите неправителствени организации, работещи с ромската общност в България – посочва, че едно от първите неща, на които полицаите трябва да бъдат обучавани, е как да зачитат човешките права на ромите и да разбират тяхното етническо и културно многообразие. Вместо това, предупреждава Исаев, проектът институционализира широко разпространени предразсъдъци, излага ромите на риск от страна на полицията и подхранва точно онези очерняващи разкази, които им пречат да намерят работа и жилище под наем.
Унгария, Чехия и Италия
В унгарския град Nyíregyháza над 60 семейства са преместени от квартала Keleti в Huszártelep — и двата определени в общинските документи като „сегрегирани зони“. Преместването е част от европейски проект на стойност 4,4 милиона евро, който е трябвало да подобри живота на ромите. След намеса на местен активист Европейската комисия разследва проекта в продължение на две години и заключава, че средствата не само не са намалили сегрегацията, а са я увеличили — както по отношение на жилищата, така и на образованието. ЕС оттегля подкрепата си за проекта.
В Чехия екипът документира живота в т.нар. „социално изключени локалитети“ — Předlice в Ústí nad Labem, Janov край Litvínov и Brno — където ромски семейства плащат високи наеми за жилища без редовно електричество, вода или отопление и често остават откъснати от работа и услуги. За периода 2014–2020 г. Чехия получава около 22 милиарда евро за интеграция, но според активисти и отговори по реда на ЗДОИ нито чешката държава, нито ЕС са заделили средства конкретно за жилищно настаняване на ромите.
В Италия разследването проследява лагера Scordovillo в Lamezia Terme, където хората живеят в ръждясали метални постройки — изгарящи през лятото и течащи през зимата.
Случаят Nyíregyháza не е изключение. Разследването се позовава на доклада EU Funds for Fundamental Rights 2025, според който над 1,1 милиарда евро по 63 проекта за приобщаване на ромите са усвоени неправомерно.
За наградата
Наградата „За бедността с достойнство“ се присъжда на журналисти, които представят положението на хората в бедност и социална изолация внимателно, с достойнство и в дълбочина. Особеното при нея е съставът на журито, тъй като то се състои от хора, които сами имат личен опит с бедността или са я преживели, и затова виждат отвътре изобразените ситуации.
Инициативата е част от мрежа от подобни награди, които членските организации на Европейската мрежа за борба с бедността (EAPN) връчват паралелно в собствените си държави. В Унгария наградата е създадена през 2016 г.
Унгарското отличие не е единственото признание за разследването: материалът спечели и наградата Voices Award for Digital Journalism.