Васил Чапразов е едно от най-разпознаваемите имена в съвременната журналистика и литература в България. Той е автор, общественик и дългогодишен редактор на в. „Дром дромендар“, който издава повече от 12 години.
С новата си книга „Железари“, втора от поредицата „Звезден ромол“, той продължава своя дългогодишен труд по съхраняването на историите и паметта на ромската общност. След като в първата книга разказа за големите музиканти и творци, сега Чапразов насочва вниманието си към майсторите-занаятчии – хората на труда, които превръщат метала в изкуство и ежедневието в легенда.
В този разговор той разказва за вдъхновението зад „Железари“, за пътя от идеята до отпечатаната книга и за онези „смълчани думи“, които продължават да говорят дори когато историята се опитва да ги забрави.
Помните ли момента, в който решихте, че ще има втора книга – „Железари“? Как започна всичко?
„Звезден ромол” е началото на книгите, чиито страници стоят в главата ми повече от три десетилетия. Това обобщаващо заглавие озари представата ми за тях, пътя, който трябва да извървя към всяка тема. В началото виждах една поредица от десет красиви сборника за звездни представители на ромската общност, с които се гордее цяла България – знаех вече немалко имена на такива роми от различни краища на страната. Мислех, че това може да се случи успоредно с многобройните ми задължения, уви, скоро бях отрезвен от реалностите, трябваше да отстъпя. Но не и да се откажа – през 2014 година успях да издам първата книга – „Портрети на ромски творци”. Това беше Началото.
Конкретно за втората книга от поредицата, ми помогна работата по очерка за един от най-известните сливенски ковачи Къньолу, дядо на инженер Коста Кънев, също много известна сливенска личност, заместник-директор на най-големия текстилен комбинат на Балканите – „Георги Димитров”, представител на България в СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ). Помогна ми за издаването Вили Богданова, която направи първите си журналистически стъпки във в. „Дром дромендар”, вестника, който издавах повече от 12 години.
Колко време работихте по нея? Имаше ли момент, в който си казахте: „Да, сега вече е готова“?
Имаше етап в работата ми, 4-5 години след излизането на първата книга, когато реших за себе си, че е време да потърся финансиране за втория том – трябваше да понеса отново цялата тежест на това ходене по мъките, утежнено от роми на постове, длъжности, това ми дойде в повече, спрях. Едва преди 2 години, със съдействието на Вили Богданова, получих финансова помощ, която ме събуди, бързо набрахме скорост и резултатът е налице.
Как събирахте материала за „Железари“ – чрез разговори, наблюдения, лични преживявания?
Този тип книги съчетават какви ли не подходи – и четене, яко четене – ровене, разговори къде с приятели, къде с познати, къде със самите ковачи, с автори или хора близки на ковачи, които трябва да убедя, че биха могли да се справят…Да, всички заедно успяхме!
Как протече самото писане – пишете ли бързо, на един дъх, или се връщате, редактирате, променяте?
„Железари” е само част от това, за което трябва да се говори и пише. „Звезден ромол“ е сборник с няколко автори. Първата книга „Звезден ромол” излезе преди повече от 10 години.
В нея разказваме за музикантите, за големите артисти на ромите – имена, които са оставили следа не само в ромската музика. Рамадан Лолов, Йордан Русчев/Данко/, Георги Калайджиев, Ангел Тичалиев, Матю Добрев са имена от световна класа, истински звезди на музиката, автори и изпълнители. А, само те ли са?
Музиканти, поети артисти, художници, спортисти, политици, лекари… и за тях се пише, и се разказва от първо лице, от близки, приятели, документи. “Звезден ромол” не е протокол по отчетно – изборно събрание за нагласите на ромите в условия на посткомунистическа демокрация, а в същото време най-точния, най- достоверния документ.
В описанието се споменават махалата и прашните работилници. Какво място заемат тези пространства във Вашия разказ?
Двора, комшиите, улицата, пазара, махалата – това са местата, където хората се срещат, там се случват разговорите, сблъсъците. Историите в „Железари” са по-семейни, по-интимни, от работилниците, където тишината е най-приказлива, можеш да чуеш силата на огъня, пръщенето на въглените, потракването на инструментите, звъна на наковалнята и в същото време са разказ за труд оценен извън пределите на България, за образование извън общоприетата представа за ромите, за бизнес в истинския смисъл на думата бизнес.
В книгата има израз „смълчани думи“. Какво стои зад него – нещо неизказано, недоразказано или нещо друго?
„Смълчани думи” са документи, документи затворени, забравени, неудобни, нежелани исторически факти. Няма документ-няма човек.
Във времето, това се е случвало със занаятите ни, с музиката ни, с езика ни и най-често – с хората ни. Пообразоват се малко или много и се скрият в тълпата. Закриват театри, разтурят ансамбли, унищожават ти фолклора, крадат го, изселват те, преследват те…
Как се променя човек, когато пише за собствената си общност – става ли по-внимателен или пък по-смел?
Писането върви с четенето. Писането е като всеки занаят. Учи се. Промяната идва с времето и това се оценява единствено от читателите. Писането на лозунги и подреждането на “интелегентни” думички също е писане. Писането на доклади, наредби и закони също е писане, и на всичко това човек се учи.
Когато пишеш за хора, когато говориш за хора го правиш с уважение, не знам дали това те прави по-внимателен. Към идиота колко внимателен трябва да си?
Как изглежда за Вас този момент – книгата вече е отпечатана и готова да срещне читателите?
Хубаво е! Ще се радвам да стигне до повече хора.
Ако трябва да опишете книгата с едно изречение, което не звучи като анотация, а като лично усещане – какво би било то?
История, истинска история.
Какво бихте искали читателите да запомнят, когато затворят последната страница на „Железари“?
Да не я затварят и да запомнят всичко, да потърсят и първата книга, да я поискат!
А след „Железари“? Има ли вече мисъл за следваща част от „Звезден ромол“?
„Железари“ може да има втора част – учители, лекари, художници, актьори, спортисти има стотици оставили следа в българската и световна история,