„Накрая ще запомним не думите на нашите врагове, а мълчанието на нашите приятели.“ – Мартин Лутър Кинг – младши
От вчера тази фраза не ми излиза от ума, изречена преди около 45 години, но оставаща все така актуална и днес. Мълчанието е това, което ни приковава в зоната ни на комфорт – свити в някой ъгъл, снижени, по-ниски и от тревата.
Мълчанието осигурява оцеляването ни – физически и икономически. Но дали оцеляваме духовно – това вече е съвсем друг въпрос.
Напоследък около нас се случват страшни неща. Може би не винаги осъзнаваме мащаба им, последиците, до които водят, и ефекта им върху обществото. Но те се случват – и то все по-често, превръщайки се в част от ежедневието ни.
Може би затова нетърпимостта ни към тях постепенно намалява, започнахме да възприемаме неприемливото като нормално и все по-често да махаме с ръка и да казваме: „Майната му, не е кой знае какво.“
Примерите вече не се събират дори на пръстите на двете ръце и то за кратко време: политически арести, „изпиране“ на политици, съмнителни назначения, дела „шамари“ и куп подобни примери, които ни отдалечават от европейския ни път, доскоро смятан за наша национална цел.
На 5 ноември 2025 г. в Народното събрание се разигра нещо, което не бива да подминем с мълчание – поредният опит на група политически сили да прокарат временна комисия от 17 членове за установяване на факти и обстоятелства относно дейността на Джордж и Александър Сорос и техните фондации на територията на България мина успешно.
Предложението за тази комисия дойде за пореден път от „ДПС – Ново начало“ и с техните гласове, плюс „Възраждане“, БСП, ИТН, МЕЧ и „Величие“, комисията беше създадена. Това се случи и с услужливото поведение на проевропейците в парламента – ГЕРБ. Повече от половината им депутати гласуваха „въздържал се“, което на практика осигури нужната подкрепа. Единствените твърдо „против“ бяха народните представители от ПП–ДБ и АПС.
(Резултат от гласуване за създаване на комисия „Сорос“)
Когнитивен дисонанс – няма как по-добре да се опише тази ситуация. Но явно това е истинското лице на българския проевропейски политик. А защо и как се създаде тази комисия, това вече е въпрос на други разсъждения. Истинският въпрос е какво ще се случи оттук нататък и дали пак ще си кажем онова безразлично „Майната му“ и ще подминем.
Всички помним прословутите стипендии за висше образование на ромски студенти, които бяха давани от Институт „Отворено общество – София“, а по-късно от Ромския образователен фонд – Будапеща. Инициатива, която продължи повече от 15 години, благодарение именно на Джордж Сорос.
За този период над 3000 роми само в България успяха да завършат своето висше образование и да придобият статут на висшисти, респективно да имат по-добра реализация на пазара на труда и по-добър статус в обществото. Това беше една от най-разпознаваемите и значими инициативи сред ромската общност, липсата на която се усеща и днес.
Но какво общо има стипендиантската програма с вчерашната „победа“ на вносителите на идеята за временната комисия? Отговорът се крие в текстовете на решението:
„Временната комисия има за цел да установи факти и обстоятелства относно дейността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техните фондации на територията на Република България, финансиращи български физически и юридически лица и неправителствени организации, както и установяване на свързаността им с политически партии, магистрати, образователни институции, медии, бизнес структури и органи на държавна власт.“
На практика всяка организация или човек в България, имал досег с програми или проекти, финансирани от мрежата на фондациите „Отворено общество“, ще бъде обект на разследване – в каква дейност е участвал, как тази дейност е била финансирана, какво работи в момента, дори и какво съдържание публикува в профилите си в социалните мрежи.
Напомня ли това на един проектозакон за регистрация на чуждестранни агенти? Ще се съставят ли „черни списъци“ с организации и граждани? Ще има ли публично заклеймяване? Отговорът на всички въпроси е – най-вероятно да.
Благодарение на това решение всички гореспоменати стипендианти могат да бъдат потенциален обект на временната комисия, защото сред тях има учители, служители на общински и държавни администрации, лекари, членове на политически партии, юристи и т.н.
Има ли нещо, което да притеснява потенциално разследваните от комисията? Едва ли. Но самият акт е най-малкото унизителен и ще накара мнозина да се чувстват виновни, че са инвестирали в образованието и бъдещето си.
Затова, уважаеми стипендианти, активисти и представители на гражданския сектор, нека не позволяваме мълчанието да ни унижава и да убива това, в което вярваме.
Нека обмисляме случващото се около нас и да осъзнаваме собствените си политически пристрастия. Защото много от нас се вляха в редиците на вносителите на предложението за създаване на тази временна парламентарна комисия.
Мислете, обмисляйте и говорете открито за нещата, които се случват. Мълчанието няма да помогне – ни най-малко на нас, ромите.