Швейцарската федерална разузнавателна служба обяви, че най-сетне ще разсекрети отдавна запечатаните досиета за Йозеф Менгеле – известния нацистки военнопрестъпник, но без да уточнява кога ще стане това.
Менгеле бяга от Европа след Втората световна война, но от години съществуват твърдения, че е пребивавал известно време в Швейцария, макар срещу него вече да е била издадена международна заповед за арест.
Историци неведнъж са настоявали да получат достъп до тези архиви, но досега швейцарските власти са отказвали.
Менгеле е лекар, служил във Вафен-СС в Германия. Изпратен е на служба в лагера за унищожение Аушвиц в окупираната от нацистите Полша, където е подбирал затворниците, които да бъдат изпратени в газовите камери. Смята се, че там са убити около 1,1 милиона души, сред тях приблизително един милион евреи.
Познат като „Ангела на смъртта“, Менгеле е подбирал и затворници, най-често деца и близнаци, за жестоки медицински експерименти, след което и те са били изпращани на смърт.
След края на войната Менгеле, подобно на много други високопоставени нацисти, бързо сменя не само униформата си, но и самоличността си.
С фалшивата си самоличност той успява да получи пътни документи на Червения кръст от швейцарското консулство в Генуа, Северна Италия, и ги използва, за да избяга в Южна Америка.
Първоначално тези документи са били предназначени за хилядите хора в Европа, разселени или останали без гражданство вследствие на войната. С такива документи обаче успяват да се снабдят и нацисти, опитващи се да избегнат съдебно преследване – факт, за който Червеният кръст по-късно поднася извинения.
Каква тогава е връзката на Менгеле с Швейцария?
Макар да бяга от Европа през 1949 г., през 1956 г. Менгеле прекарва ски ваканция в швейцарските Алпи заедно със сина си Ролф. Този факт е известен още от 80-те години на миналия век.
Официално се смята, че след това той прекарва остатъка от живота си в Южна Америка.
Швейцарската историчка Регула Бохслер обаче отдавна си задава въпроса дали Менгеле не се е връщал отново в Швейцария и то в особено важен момент – след като през 1959 г. срещу него вече е издадена международна заповед за арест.
Докато проучва възможната роля на Швейцария като транзитна страна за бягащи нацисти, Бохслер открива, че през юни 1961 г. австрийското разузнаване е предупредило швейцарските власти, че Менгеле пътува под чуждо име и може да се намира на швейцарска територия.
Междувременно съпругата на Менгеле наема апартамент в Цюрих и подава заявление за постоянно пребиваване.
„Изглежда има данни, че Менгеле е планирал пътуване до Европа през 1959 г.“, казва историчката пред Би Би Си. „Защо иначе госпожа Менгеле е наела апартамент в Цюрих?“
Жилището се намирало в скромно предградие, макар семейството на Менгеле да разполага със средства за далеч по-луксозен имот. Но мястото е било близо до международното летище.
Бохслер успява да се запознае с полицейски досиета от Цюрих, които доказват, че през 1961 г. апартаментът е бил поставен под наблюдение. Полицията дори е записала, че госпожа Менгеле е шофирала своя „Фолксваген“, придружавана от неидентифициран мъж.
Но дали този мъж е бил съпругът й?
Арестът на издирван военнопрестъпник какъвто Менгеле е бил през 1961 г., неминуемо би изисквал намесата на швейцарската федерална полиция. През 2019 г. Бохслер подава заявление до Швейцарския федерален архив, за да получи достъп и до техните досиета.
Отказано й е.
Оказва се, че документите са запечатани до 2071 г. с аргумента, че това се налага по съображения за националната сигурност и за защита на по-широкия семеен кръг.
Бохслер не е нито първата, нито последната, на която е отказан достъп. През 2025 г. друг историк, Жерар Ветщайн, прави нов опит. И на него е отказано.
„Това изглеждаше абсурдно“, казва той пред Би Би Си. „Докато документите остават засекретени до 2071 г., това само подхранва конспиративните теории. Всички си казват: Явно има какво да крият.“
Ветщайн оспорва решението и завежда дело срещу швейцарските власти – скъп процес, за който търси финансиране чрез дарителска кампания.
„Само за няколко дни събрахме 18 000 швейцарски франка (около 17 000 паунда или 23 000 долара)“, разказва той.
Точно тогава Швейцарската федерална разузнавателна служба най-сетне променя позицията си.
В изявление от този месец, което подсказва, че пълната прозрачност може да се забави още, службата заявява: „На жалбоподателя ще бъде предоставен достъп до досието, при условия и изисквания, които тепърва предстои да бъдат определени.“
Не всички обаче са убедени, че документите ще разкрият много за самия Менгеле.
Сача Зала, председател на Швейцарското дружество по история, е „напълно сигурен, че в тях няма нищо съществено за Менгеле“. Според него обаче е възможно досиетата да съдържат препратки към чужда разузнавателна служба или към чуждестранни информатори.
Към края на 50-те години израелската разузнавателна служба Мосад вече активно издирва бягащи нацистки военнопрестъпници и Зала предполага, че е възможно тя да е била в контакт със швейцарските власти.
Именно това би могло да даде на Швейцария основание да държи документите засекретени, тъй като чувствителна информация, свързана с чужди разузнавателни служби, често се заличава или не се разкрива публично.
Но дали едно обикновено споменаване на Мосад във връзка с добре известното издирване на нацисти отпреди 70 години наистина е толкова чувствително?
„Това показва колко абсурден може да бъде процесът на разсекретяване без историческо разбиране“, смята Зала. „Така самата администрация подхрани конспиративните теории.“
Други историци, сред които Якоб Танър, казват, че тайната около тези досиета вероятно разкрива повече за самата Швейцария, отколкото някога би могла да разкрие за Менгеле.
„Това е сблъсък между националната сигурност и историческата прозрачност, а в Швейцария първата често надделява.“
Танър е бил член на комисията „Бержие“ от 90-те години, която разследва отношенията на неутрална Швейцария с нацистка Германия и по-специално ролята на швейцарските банки.
Той добре познава швейцарската чувствителност и срам около ролята на страната през Втората световна война, когато еврейски бежанци са били връщани на границата, а швейцарски банки са съхранявали парите на еврейски семейства, които по-късно загиват в нацистките концентрационни лагери.
„За една демократична държава е проблем, че тези досиета все още са затворени“, твърди Танер.
Въпреки това той смята за напълно възможно Менгеле да е бил в Швейцария през 1961 г.
Издирваният нацистки военнопрестъпник Адолф Айхман е арестуван от Мосад в Аржентина през 1960 г. Има данни, че други нацисти, избягали в Южна Америка, също са започнали да се чувстват застрашени там и са смятали, че Европа, където все още са имали приятели и роднини, може да бъде по-безопасно убежище.
Танер посочва, че Валтер Рауф, друг издирван нацистки военнопрестъпник, избягал в Чили, е пребивавал в Германия през 1960 г.
Един от историците в комисията „Бержие“ получава разрешение през 1999 г. за кратко да прегледа част от досиетата за Менгеле. Заключението му е, че въз основа на тях не може нито да се докаже, нито да се отхвърли присъствието на Менгеле на швейцарска територия.
Но това заключение е сведено до едва няколко реда в 24-томен доклад за цялата война. След това досиетата отново са запечатани, а историкът умира преди седем години.
Междувременно дата за разсекретяването на досиетата все още не е определена, а формулировката на Федералната разузнавателна служба за „условия и изисквания“ звучи тревожно за Ветщайн.
„Опасявам се, че ще получим досие, което ще бъде повече черно, отколкото прозрачно“, казва той.
Бохслер също се тревожи, че документите ще бъдат силно редактирани и с много заличени пасажи.
„Изобщо нямам доверие на властите“, казва тя. „Страхувам се, че ще изглеждат като досиетата „Епстийн“. Защо тези досиета за Менгеле са били държани засекретени толкова дълго?“
Десетилетия наред името на Менгеле е обвито в мистерия, слухове и конспиративни теории.
Той никога не е арестуван, камо ли осъден за ужасяващите си престъпления. Когато умира в Бразилия през 1979 г. е погребан под фалшиво име.
Но слуховете продължават. През 1985 г. тялото му е ексхумирано, а едва през 1992 г. ДНК анализ окончателно потвърждава, че останките са на Менгеле.
Така окончателно става ясно: зловещият лекар от Аушвиц е мъртъв.
Но бил ли е някога в Швейцария? Дали швейцарските власти просто не са го забелязали?
Дали са си затворили очите за потенциално неудобното му присъствие, за да избегнат нежеланото внимание, което един арест би предизвикал? Или както толкова много неща около Менгеле и това е само слух?
„Може би никога няма да стигнем до истината“, казва Ветщайн. „Може би никога няма да разберем дали е бил тук, или не… но може би поне ще имаме малко повече яснота.“
Тази статия е публикувана за първи път в BBC с автор Imogen Foulkes