Ромската общност в България загуби един от най-ярките си интелектуалци – писателят, поетът и общественикът Димитър Атанасов-Кабули от Варна. Новината за неговата смърт бе посрещната с дълбока тъга от десетки хора, които през годините са познавали неговото слово и са се докосвали до неговата мисъл.
Кабули беше самоук мислител, който посвети живота си на опазването и популяризирането на ромския език, история и култура.
Сред най-значимите му произведения са книгата „Светът и циганите“ и „Пуруша: По пътя на звездите. Къси разкази, приказки, притчи и мисли за циганите и вярата им в Бог“.
Гласът на един будител
В свои публикации и интервюта Кабули неведнъж е споделял остри и проницателни позиции за съдбата на ромите в България.
В разговор за вестник „Новинар“ от 2011 г., публикуван и в блога на журналиста Огнян Исаев, Атанасов изразява категоричното си мнение за отговорността на държавата: тя не може да прехвърля задълженията си към ромските граждани върху неправителствени организации, които нямат институционалната власт да променят нещата из основи. Медиите пък, според него, трябва да бъдат морален коректив, който периодично напомня и на управляващите, и на гражданите за техните отговорности.
За Международния ден на ромите – 8 април – Кабули имаше категорична позиция: смисълът на този ден се губи с всяка изминала година. Вместо да бъде повод за размисъл и почит към стотиците хиляди роми, избити в концлагерите на Третия райх, датата се превръща в повод за пиршества. Ромите християни, казваше той, трябва да запалят свещ в църквата, а ромите мюсюлмани да отдадат почит с молитва. Държавата също има задължението да почете паметта на загиналите подобаващо, защото ромите са най-голямото малцинство в страната.
„Идеалист до края“
Сред първите, които публично изразиха своята скръб, беше общественикът Орхан Тахир. В публикация в социалните мрежи той написа:
Узнах тъжната вест, че ни е напуснал Димитър Атанасов-Кабули, човекът, който години наред поддържаше жив огъня в социалните мрежи и ромските групи, ограмотяваше, просветляваше, даваше храна за ума. Писател, поет, общественик и будител от гр. Варна. Разговаряли сме много с него, винаги ме е подкрепял, давал ми е съвет, споделял е от своята мъдрост. Той беше енциклопедична личност, самоук, не е имал възможност да се развива академично, но имаше голямо желание да популяризира циганския език и култура, както сам казваше – не трябва да се отказваме от думата цигани.
„Още един голям ромски интелектуалец си отиде от този свят неразбран и недооценен, както други преди него. Съдба! Димитър Атанасов беше идеалист и си остана такъв до края. След него остават книгите му“, написа още Тахир.