От криминалните заглавия до предизборните дебати, ромите често са представяни като проблем. Ако се вгледаме по-внимателно, се появява различна история – оформена от структурни условия, медийни наративи и пренебрегнат потенциал.
В публичните разговори в много части на Европа, особено на Балканите и в Източна Европа, има едно познато изречение, което често се появява точно преди да бъде изречен стереотип.
„Не съм расист, но ромите крадат.“
„Не съм расист, но ромите не искат да работят.“
„Не съм расист, но ромите си продават гласовете.“
Много роми израстват, чувайки различни версии на това изречение. То често започва учтиво, но докато свърши, цял един народ вече е сведен до стереотип.
Това изречение прави малък морален трик. Позволява на говорещия да се дистанцира от предразсъдъка, докато всъщност го повтаря. По-интересният въпрос обаче не е самото изречение. Истинският въпрос е защо определени групи се превръщат в постоянни заподозрени в обществото.
Много хора биха казали, че отговорът е в политиката – изборни стратегии или политическа манипулация.
Ако спреш за момент, се появява друг въпрос. Какво всъщност печели обикновеният човек от това да вярва, че цяла група е отговорна за проблемите в обществото?
Почти нищо, освен утехата на едно обяснение.
От моята гледна точка като криминолог, този въпрос изглежда различно. Криминологията не започва с обвинение. Тя започва с контекст.
Когато хората говорят за роми и престъпност, разговорът обикновено се фокусира върху резултата. Криминологията задава различен въпрос. Вместо само „Какво се е случило?“, тя пита: „При какви условия?“
Престъпността рядко се появява изолирано. Тя възниква в определена среда.
А когато погледнем тази среда, картината става по-сложна от това, което стереотипите внушават.
Много ромски деца започват живота си от съвсем различна стартова позиция. Значително по-малка част от тях посещават предучилищно образование в сравнение с останалото население. В някои страни едва около половината ромски деца са обхванати, при над 90% от другите деца.
Тази разлика има значение. Ранното образование оформя когнитивното развитие, социализацията и бъдещия успех в училище. Когато неравенството започва още преди първия учебен ден, резултатите по-късно често го възпроизвеждат.
Влизането на пазара на труда също е трудно. Според данни на Агенцията на Европейския съюз за основните права, около 34% от ромите са безработни. Сред младите роми около 56% нито учат, нито работят, нито се обучават.
Дори когато работят, много от тях остават бедни. Икономистите наричат това „работещи бедни“ – хора, които участват в пазара на труда, но остават в икономическа несигурност.
Тази реалност разказва съвсем различна история от стереотипите. Хората се опитват да изградят стабилен живот, често при условия, които други никога не виждат.
В публичния дебат обаче картината изглежда различно.
Когато човек от малцинство извърши престъпление, заглавията често подчертават етноса. Когато човек от мнозинството направи същото, заглавията обикновено се фокусират върху индивида.
Разликата изглежда малка, но ефектът ѝ е значителен.
Едното заглавие описва народ. Другото – човек.
С времето тези малки разлики оформят начина, по който се възприемат цели общности.
Подобна динамика се вижда и в политическите дебати. По време на избори в различни страни често се повтаря едно обвинение: ромите си продават гласовете.
Купуването на гласове съществува и би било нечестно да се отрича. Но когато се фокусираме само върху отделния избирател, възниква друг въпрос.
Каква политическа система създава избиратели, които трябва да избират между демокрацията и вечерята?
Изследвания в психологията и невронауката показват, че хората, живеещи под постоянен икономически натиск, са склонни да приоритизират краткосрочното оцеляване. Когато умът функционира под напрежение, вниманието се насочва към непосредствени нужди като храна, наем и сигурност.
Демокрацията предполага обратното. Тя предполага стабилност, която позволява на гражданите да мислят за бъдещето, за политики и дългосрочни последствия.
В този контекст обвиняването на избирателите често е по-лесно от това да се изследват системите, които ги поставят в режим на оцеляване.
Френският философ Рене Жирар описва подобен механизъм, когато говори за изкупителните жертви. Обществата често стабилизират себе си, насочвайки напрежението към групи с ограничена възможност за защита. Сложни структурни проблеми се превръщат в опростени морални истории.
Ромите често са заемали тази роля в европейската история.
Има обаче и друга реалност, която рядко получава внимание.
Има ромски лекари, които лекуват пациенти, учители, които работят с деца, предприемачи, които създават бизнеси, артисти, които обогатяват културата, и студенти, които се подготвят за бъдещето си. Много от тях допринасят за обществото всеки ден – тихо и без признание.
Когато разговорът се фокусира само върху проблемите, става лесно да се пропусне потенциалът, който вече съществува.
Това създава и икономически парадокс. Европа е изправена пред застаряващо население, недостиг на работна сила и забавяща се продуктивност. В следващите десетилетия много сектори ще имат нужда от милиони нови работници.
В същото време милиони ромски граждани остават извън пълноценно участие в пазара на труда.
Икономически изследвания показват, че по-доброто включване на ромите в образованието и заетостта може да генерира милиарди евро годишно за европейските икономики.
Отвъд числата стои нещо по-съществено.
Европа е по-силна, когато всички нейни граждани могат да допринасят пълноценно.
Днес в Европа живеят около 12 милиона роми. Сред тях има учители, лекари, инженери, предприемачи, артисти и студенти, които вече оформят бъдещето на европейските общества – дори когато рядко присъстват в публичните наративи.
Затова въпросът може би вече не е защо ромите са обвинявани.
По-важният въпрос е какво би открила Европа, ако най-накрая излезе от навика да обвинява ромите.
Тази статия е адаптирана от лекция, изнесена на TEDxVitosha на 7 март 2026 г.