Президент, който познава хората, чиито интереси представлява. Който защитава правата им, не дели гражданите според произхода им и знае кога да използва конституционните си правомощия. Млади роми споделят какви качества, принципи и действия очакват от следващия държавен глава.
Какъв трябва да бъде следващият президент на България? С този въпрос Ромало се обърна към млади роми, като ги покани да споделят очакванията си за личността на бъдещия държавен глава, отношението му към различните общности, демокрацията, мястото на България в света и участието на младите хора в обществения живот.
Отговорите поставят различни въпроси. Как се печели доверието на гражданите? Кога президентът трябва да използва правомощията си? Какво означава да представляваш всички, включително хората, които рядко получават възможност да участват във вземането на решения? Какво би накарало младите хора да останат в България?
Никол Ангелова, студентка по медицина
За Никол Ангелова доверието към президента започва от неговата независимост и способността му да превръща заявените принципи в действия. „Президентът трябва да е човек, умеещ да съчетава почтеност, независимост, политическа и професионална зрялост, както и силно чувство за обществена отговорност. Доверието ми към президента би зависело най-вече от думи, реализирали се в действия и следователно в резултати. Би било разрушено от видни политически зависимости, двойни стандарти, обществени разделения.“
Виждането ѝ за президент на всички граждани е свързано със защитата на Конституцията и еднаквото отношение към различните обществени групи. „Отношението му не трябва да бъде породено от създалите се стереотипи. Той трябва да разглежда „различните“ като пълноправна част от политическата нация.“ Никол очаква президентът да бъде „гарант за защита на конституционния ред, демократичните правила, независимо от коя политическа партия е издигнат“. Според нея „правото на вето е оправдано при основателни съмнения за противоконституционност, засягане на човешките права, недостатъчна защита на обществения интерес, също така и когато са взети важни решения без задължителния обществен дебат“.
По отношение на международната роля на държавния глава тя очаква България да бъде „активен и предвидим партньор, който участва във формирането на общите решения, а не просто реагира на вече взети решения“. Особено внимание отделя и на българите зад граница: „Българите, които живеят и работят в чужбина, не трябва да бъдат възприемани като хора, които са напуснали България, а като част от нейния човешки и обществен потенциал.“
Никол настоява президентът да познава и признава приноса на ромите в обществото. „Президентът не трябва да ни възприема като „проблем“ или нещо, различно от останалите. Ние сме част от цялостната картина на България, Европа, света. Ромската общност не трябва да бъде представяна единствено със своите дефицити, но и чрез своя принос към България: има образовани млади роми, лекари, студенти, учители, които всеки ден допринасят за просперитета на България.“ Сред конкретните ѝ предложения е включването на специалисти от ромски произход в консултации и обществени съвети, както и поставянето на въпроса за реалното представителство в публичните институции.
За нея участието на младите хора също не бива да се отлага. „Младите хора не са само „бъдещето на България“, те са част от настоящето и трябва да имат реално място при вземането на решения днес.“ Затова предлага „постоянни механизми за участие на младите: младежки консултативен съвет, регулярни дискусии, национални форуми“. В крайна сметка би оценявала президентския мандат по това „дали е защитавал Конституцията и демокрацията, националния интерес, обединявал ли е обществото и дали е давал реален глас на хората, които рядко биват чувани“.
Райна Емилова, учител и филолог
За Райна Емилова личността на бъдещия президент е неразривно свързана с отношението му към хората и техните различия. „Според мен следващият президент на България трябва да бъде емоционално интелигентен, честен и почтен човек, който държи на думата си и на когото гражданите могат да се доверят. Вярвам, че президентът трябва да бъде личност с широк мироглед, мултикултурна чувствителност и искрено уважение към хората, независимо от техния етнос, произход, религия, пол, сексуална ориентация или социално положение.“
Като учител Райна поставя образованието сред най-важните въпроси за бъдещето на страната. „Образованието трябва да бъде сред основните приоритети на държавата, защото то е път към личностното израстване, свободата и по-справедливото общество. Искам да видя България като държава, която подкрепя гражданите си, създава условия за достоен живот и не ги принуждава да търсят бъдещето си другаде. Държава, която разпознава различията като богатство, а не като повод за разделение, и която защитава достойнството и правата на всички, включително на хората с увреждания.“
В очакванията ѝ към президента има и ясно разбиране за отговорността му пред гражданите. „За мен президентът трябва не просто да има ясни цели и визия за бъдещето, а да предлага реалистични решения, да действа отговорно и да обединява обществото около общи ценности. Искам президент, който вижда в хората богатството на България и вярва, че силата на една нация се измерва не само с нейните постижения, но и с начина, по който се отнася към всеки свой гражданин.“
Ахмед Хасанов, студент по право
Ахмед очаква бъдещият държавен глава да бъде подготвен за трудните решения, особено когато моралните принципи и непосредствените последици от тях се окажат в противоречие. „Един примерен президент трябва да бъде смел и при всяка неочаквана ситуация да бъде готов да задейства нужните институции. Трябва да ръководи рационално и морално, дори в ситуациите, когато тези два фактора си противоречат. Ако управлението му се гради на тези принципи, бих му имал пълно доверие, но в момента, в който се отклони от тях, ще спра да го подкрепям.“
Като студент по право той обръща внимание на действията на президента при институционални и политически кризи. „При политически кризи са нужни бързи и адекватни действия спрямо определената криза.“ Същевременно смята, че държавният глава е длъжен да представлява всички граждани: „При международни срещи президентът на републиката представлява интересите на обществото. В обществото се включват всички етнически групи, които са граждани.“
Ахмед свързва външната политика със сигурността на хората и отговорността за взетите решения. „Принципите му трябва да се водят от морална гледна точка, но това не значи, че трябва да предприема действия, които да изглеждат морални, но пряко или непряко да застрашават гражданите в републиката.“ Според него президентът трябва да защитава интересите и на хората, живеещи извън България, „защото, когато една страна започне да оправдава очакванията на своите емигранти, тогава те започват да мигрират обратно в нея“.
Защитата на човешките права за Ахмед не допуска изключения. „Президентът пряко трябва да защитава правата на всички граждани. Абсолютно всички, включително роми, евреи, украинци, арменци и други уязвими социални групи. От нашия бъдещ президент очаквам нетърпимост спрямо расизъм.“
Той настоява и за повече доверие към младите хора, както и за внимание към трудностите, които срещат при професионалната си реализация. „Президентът трябва да има доверие на младото поколение в България и следователно да инвестира в тях, да ги изслушва, да отговаря рационално и да помага. Когато президентът започне да дава глас на младите хора в България, включително на ромите, ще бъде отключен скрит потенциал в обществото.“
Ахмед е категоричен и как би реагирал, ако президентът не изпълнява отговорностите си: „Очаквам винаги да изявява своята позиция към защитата на правата на човека, специално чрез публичните си изявления. При външна или вътрешна опасност от социален конфликт или война да бъде смел и да защитава интересите на държавата. Ако оправдава тези мои очаквания, не бих му държал сметка, в противен случай ще протестирам.“
Георги Ангелов, ресторант мениджър
Георги Ангелов поставя ясни условия за доверието си към следващия президент. „Бъдещият президент трябва да бъде честен, отговорен, справедлив и способен да обединява хората. Неговите решения трябва да се ръководят от законността, свободата, равенството и националните интереси. Бих му имал доверие, ако спазва обещанията си и доказва думите си с действия. Бих загубил доверието си при лъжи, корупция и злоупотреба с власт.“
За него държавният глава трябва „да уважава и представлява всички етнически, религиозни и културни общности, като гарантира равни права и възможности“. Очаква да защитава Конституцията, честните избори и независимостта на институциите, а при политически кризи да насърчава диалога. По международните въпроси Георги смята, че „решенията за войната и мира трябва да се ръководят от дипломацията, сигурността и стремежа към мир“.
Най-силно в отговора му обаче присъства разочарованието от разминаването между политическите обещания и действителността. „Очаквам президентът да защитава човешките права и равенството и да се противопоставя на расизма, антициганизма и дискриминацията. Той трябва да познава проблемите, историята и приноса на ромите и да гарантира, че гласът им се чува. Честно казано, имам очаквания, но съм загубил надежда, че нещо реално ще се промени. Омръзна ми от обещания, докато цели общности продължават да се чувстват пренебрегнати. Не искам красиви думи, а реални действия и равни възможности за всички.“
Георги посочва и конкретна посока за промяна. „Очаквам да насърчава повече роми да заемат отговорни позиции в обществения и държавния сектор, защото представителството е важна стъпка към равноправието, интеграцията и преодоляването на предразсъдъците. Само когато имаме равен достъп до възможности и участие във вземането на решения, можем да изградим по-справедливо общество.“
Именно това би било и неговото мерило за работата на бъдещия президент: „Ще преценявам работата му по конкретните действия, последователността и изпълнените обещания, а не по красивите думи.“
Катерина Александрова, общински съветник
Катерина Александрова поставя на първо място професионалната подготовка и отговорността на бъдещия президент. Според нея той трябва „да има необходимата академична подготовка и образование, да бъде всеотдаен, отговорен и дисциплиниран“. Принципите, от които трябва да се ръководи, са „правото на равенство, демокрация и прилагане на закона еднакво за всички“.
В представата ѝ за президент на всички граждани централно място заемат „зачитане на различията и уважение към всеки един български гражданин, прилагане на правилните мерки за приобщаване“. Тя очаква президентът да реагира и „когато правителството използва закона и Конституцията на Република България за лични изгоди и благоденствие“. В международните отношения поставя „на първо място безопасността на българските граждани, професионално отношение и сътрудничество“.
Катерина настоява за познаване на ромската общност и за постоянен разговор с нейните представители. „На първо място президентът трябва да бъде запознат със спецификите, историята и ценностите на ромите, да има реална комуникация и сътрудничество с представители на общността.“
Същото очакване за сътрудничество тя отправя и по отношение на младите хора. „Президентът трябва да намира път и идеи към младите хора, да има ангажираност и търсене на решения за реализация и партньорство с тях.“ А оценката за работата му свързва с „отговорност, спазване на поетите ангажименти и обещания към всички, демокрация и спазване на законите“.
Какво остава след въпроса?
В тези отговори има предложения за младежки консултативни съвети, участие на ромски специалисти в публичните институции, по-силна връзка с българите в чужбина и последователна защита на човешките права. Има настояване за образование, реализация, независими институции и еднакво прилагане на закона. Има и недоверие към политическите обещания, което не изчезва с поредните избори.
Президентът няма правомощия сам да решава въпросите на образованието, заетостта или социалните неравенства. Той обаче разполага с конституционни инструменти, публичен авторитет и възможност да поставя теми на общественото внимание, да насърчава диалог и да дава пространство на хора, чиито гласове трудно достигат до националния разговор.
Участниците не описват един и същ президент. Различават се в приоритетите, акцентите и очакванията си. Думите им обаче дават възможност бъдещият държавен глава да бъде оценяван отвъд предизборните послания: по отношението към гражданите, по решенията в трудни моменти и по това дали заявените принципи намират място в действията му.
Анкетата е инициатива на Romalo.bg за събиране на мненията и очакванията на млади роми към президентската институция. Тя не подкрепя политически партии или кандидати и няма за цел предизборна агитация.