В края на декември 2025 г., броени дни след Коледа, четирима служители на Общинско предприятие „БКС“ – Враца останаха без работа. За мнозина това беше просто поредната новина от ежедневния информационен поток. За тях обаче това беше краят на един дълъг професионален път и усещане за сигурност.
За някои от тези хора БКС беше мястото, където бяха прекарали почти целия си трудов живот, работейки в студ, жега, дъжд и сняг, без да предполагат, че един ден всичко може да приключи заради едноминутен видеоклип.
Митко Симеонов есамотен баща, който години наред се е грижил едновременно за работата си и за детето си. Сред тях еи Снежана Николова – служител с дългогодишен стаж в предприятието и човек с 74% трайно намалена работоспособност, за която работата означаваше възможност да живее достойно и независимо. Заедно с още двама свои колеги те получиха заповеди за дисциплинарно уволнение.
Няколко дни по-късно четиримата потърсиха помощ от Правния инкубатор. Дойдоха, защото нямаха финансовата възможност да ангажират адвокат и защото изведнъж се бяха оказали без работа, без доходи и без яснота как ще издържат семействата си през следващите месеци.
Още при първия анализ на документите стана ясно, че зад силната обществена реакция стоят редица правни въпроси.
Внимателно разгледахме всяка заповед, анализирахме събраните доказателства и преценихме дали са изпълнени законовите предпоставки за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Независимо от вече формираното обществено мнение стигнахме до извода, че съществуват сериозни основания тези уволнения да бъдат оспорени пред съда.
Поради това Правният инкубатор пое защитата на четиримата работници безвъзмездно. Две от делата бяха поверени на адвокат Даниела Михайлова, а другите две – на Митко Симеонов и Снежана Николова – поех лично аз, адвокат Диян Данков.
Приех да защитавам правата им, защото това са две човешки съдби. Стотици километри между Разград и Враца, десетки часове работа, съдебни заседания и подготовка.
Когато почти всички вече са убедени, че някой е виновен, най-лесно е да се отдръпнеш. Най-трудно е да застанеш до него и да настояваш първо да говори законът. Именно тогава, според мен, адвокатската професия разкрива истинския си и най-дълбок смисъл, а именно да защитава правото на справедлив процес дори тогава, когато общественото мнение вече е произнесло своята присъда.
Един клип промени всичко
Причината за дисциплинарните уволнения беше видеоклип, разпространен в социалните мрежи. На него се виждат служители на БКС, които по време на регламентирана почивка, в деня на Коледа, танцуват кючек. За броени часове записът предизвика вълна от обществено възмущение и постави началото на дисциплинарните производства.
По същото време в Община Враца постъпваха множество сигнали от граждани за непочистени улици и затруднено придвижване след снеговалежите. В общественото пространство двете събития много бързо се сляха в едно общо внушение – че именно хората от видеоклипа са виновни за проблемите със снегопочистването и че дисциплинарното им уволнение е напълно оправдано.
Формалното основание за уволнението не беше, че улиците не са били почистени, a работодателят прие, че с поведението си по време на почивка четиримата са уронили престижа на предприятието. В същото време общественият дебат изцяло се въртеше около въпроса дали те са виновни за непочистения град. Съдът трябваше да направи онова, което общественият спор не успя – да раздели впечатленията от доказателствата.
В хода на съдебните производства не беше установено непочистените участъци, за които гражданите са подавали сигнали, да попадат именно в района, за чието почистване са били ангажирани четиримата работници. Не беше установена и пряка причинно-следствена връзка между поведението, заснето във видеоклипа, и твърдените пропуски в снегопочистването.
В общественото пространство често се смесват предположенията с фактите. Законът обаче не допуска подобен подход. За да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, не е достатъчно да има обществено недоволство. Необходимо е да бъдат установени конкретни нарушения, извършени от конкретни лица, както и връзката между тяхното поведение и настъпилите последици.
След като общественият шум отмине, остава един много по-важен въпрос – достатъчен ли е един едноминутен видеоклип, за да бъде човек дисциплинарно уволнен? На този въпрос не могат да отговорят нито социалните мрежи, нито телевизионните студиа. Единственият, който може да даде този отговор, е съдът, прилагайки закона върху установените по делото факти.
Правото не работи с емоции
Работата по тези дела още веднъж ме убеди, че една от най-важните функции на съда е да устои на общественото напрежение и да приложи закона такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто обществото би искало да бъде в конкретния момент.
В трудовото право няма колективна вина. Не е достатъчно човек да е бил част от определена група или просто да присъства на мястото на дадено събитие. Работодателят носи задължението да установи какво конкретно е извършил всеки отделен работник, кое негово действие представлява нарушение на трудовата дисциплина и защо именно то обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Товае една от най-сериозните гаранции срещу произвола.
По едно от делата съдът установи факт, който показва защо съдебният контрол върху дисциплинарните уволнения е толкова необходим. Член на комисията, предложила дисциплинарното уволнение на Митко Симеонов, призна в съдебно заседание, че на видеозаписа той дори не се вижда да танцува. На въпроса защо въпреки това е предложено неговото дисциплинарно уволнение, свидетелят отговори: „Ами знаем, че той е веселяк.“
Този отговор говори сам за себе си. Трудовото право не допуска човек да бъде дисциплинарно уволнен, защото някой го възприема като „веселяк“, защото има определен темперамент или защото е създал у околните някакво впечатление.
Най-тежкото дисциплинарно наказание не може да почива на предположения, лични впечатления или субективни оценки. То трябва да бъде основано единствено на безспорно установени факти и доказателства.
Четири дела. Четири съдебни победи.
След месеци интензивна съдебна работа, четирите дела приключиха с пълен успех. Съдът остана глух за обществения натиск и отмени дисциплинарните уволнения като незаконни. Работниците бяха изцяло възстановени на работа, а предприятието бе осъдено да им изплати обезщетения за времето, през което бяха останали без доходи.
Тези решения не подсказват, че всяко поведение на работното място е правилно. Те доказват, че когато се налага най-тежкото дисциплинарно наказание, законът трябва да бъде спазен без компромис, а съдът има задължението да постановява решения въз основа на правото, а не въз основа на обществените настроения.
Най-голямата победа: Отвъд параграфите
След приключването на делата четиримата работници изпратиха благодарствено писмо до адвокатите, които ги защитаваха. В него те почти не говореха за съдебните решения, за членовете от Кодекса на труда или за присъдените обезщетения. Пишеха за нещо много по-дълбоко – за усещането, че в момент, когато са се чувствали сами, съдени и напълно изоставени от обществото, някой е повярвал в тях. Че безплатната правна помощ не е била просто юридическа услуга, която им е била предоставена, а доказателство, че достойнството на човека не зависи от неговите финансови възможности.
Особено силно впечатление направиха думите им, че са почувствали гордост, виждайки как успешни адвокати от ромската общност застават до тях не защото са роми, а защото са хора, чиито права заслужават защита.
Сред всички редове на писмото едно изречение остава най-запомнящо се: „Парите могат да купят услуги. Могат да купят време. Могат да купят експертиза. Но не могат да купят съпричастност. Не могат да купят човечност.“
Съдът възстановява нарушените права. Но отношението, което човек получава в най-трудния си момент, възстановява неща, които са много по-ценни за нашето общество – доверието, че справедливостта в този свят все още е възможна.
Един неудобен въпрос
Тази история поставя и един по-широк въпрос, който остава извън съдебните решения, но не и извън обществения дебат – доколко предразсъдъците, стереотипите и обществените нагласи влияят върху начина, по който възприемаме хората и техните действия.
По време на работата по делата често си задавахме един честен и неудобен въпрос: Щеше ли общественият отзвук да бъде същият, ако вместо кючек на видеозаписа се виждаха няколко стъпки на традиционно народно хоро или валс?
Всеки читател сам може да даде своя отговор.
Но е трудно да не се забележи, че в общественото пространство думата „кючек“ бързо започна да се използва като достатъчна морална присъда и характеристика за случилото се.
Законът обаче не наказва музикален жанр, танц или културна принадлежност. Той не трябва да познава етнос, произход, религия или обществена популярност. Правото не може да премахне дискриминацията или скритите предразсъдъци, които всеки от нас носи. Но то може и е длъжно да не им позволява да се превърнат в критерий за справедливост. Защото в съдебната зала няма значение как изглеждаш или към коя общност принадлежиш. Значение имат единствено законът, доказателствата и човешкото достойнство.
Пред него всички хора трябва да бъдат равни. Защото справедливостта започва точно там, където свършват предразсъдъците.
Правни консултации и процесуално представителство може да потърсите при Адвокатска кантора „Диян Данков“ в гр. Разград, 7200, ул. „Осъм“ №4, ет. 3;
diyan.dankov@gmail.com;
+359899921629