На ъгъла на улиците „Спартак“ и „Бачо Киро“, на петдесет метра от входа на своя дом, Зоя седи на сгъваем стол зад импровизирана маса от сгъваемо походно легло, покрито с парче найлон. Отгоре са наредени найлонови пликчета с пуканки, няколко пластмасови кукли с разрошена коса, пакетчета дъвки и шепа захарни петлета, набучени на клечки. Това е нейният магазин.
„Пенсията ми е 390 евро“, казва тя и вдига три пръста, сякаш числото има нужда от визуално потвърждение. „Триста и деветдесет. Ти кажи ми – за какво стигат? За ток, за вода, за хляб, за банката. И край.“
Играчките и сладките носят някой друг лев. Но само „когато има деца навън“, уточнява тя. Когато вали, не излиза. Когато е студено, се връща рано.
„Аз не разбирам много от политика“, казва Зоя с усмивка. „Но разбирам, когато човек казва истината. Затова гласувах и за Радев.“ На предишни избори Зоя или не е гласувала изобщо, или е пускала бюлетина за БСП – „по навик“, както сама казва.
За разлика от мнозина в квартала, Зоя не просто е чула за Радев — тя е следила изявите му. „Когато беше президент, аз го гледах по телевизията“, разказва тя, докато налива чай в две чаши.
„Харесваше ми как говори спокойно, без да крещи, без да обижда. Другите политици се карат като на пазар, а той стоеше и обясняваше. Личеше си, че е учил, че мисли, преди да каже нещо.“
„И аз вярвам, че знае как да оправи държавата ни, защото е образован човек, генерал е бил, президент е бил“, споделя Зоя.
В деня на вота имаше засилено полицейско присъствие както в квартала, така и край секцията, в която гласува. Зоя не се е притеснила. „Какво да ме е страх? Аз гласувам честно.“
Зоя не разказа много. Но подобни думи чух и в други мои разговори с хора от „Надежда“. Тези убеждения на хората се материализираха и в резултатите от изборите.
Изборите накратко
На 19 април 2026 г. България преживя нещо, което политологията определя като „critical election“. Това са избори, които променят из основи цялостната партийна система.
Коалиция „Прогресивна България“ (ПБ) на Румен Радев събра 44,59% от гласовете и завоюва 131 мандата. Това представлява пълно парламентарно мнозинство, каквото страната не бе виждала от 1997 г. ГЕРБ-СДС се свлече до исторически най-ниския си резултат от 13,38% (433 755 гласа), почти изравнена от ПП-ДБ с 12,61% (408 845 гласа). ДПС задържа 7,12% (230 693 гласа), а „Възраждане“ едва прекрачи четирипроцентовата бариера с 4,25% (137 940 гласа). БСП за първи път в историята си остана извън парламента.
Но зад националните проценти се крие по-сложна и по-интересна история – историята на това как формацията на Радев стигна до избиратели, смятани за трудно достъпни или традиционно „резервирани“ за определени политически играчи. Там вотът протече при значително по-ниска активност, при пъстри резултати и при безпрецедентен полицейски натиск.
Осмите избори и умората от статуквото
За да разберем какво се случи в ромските секции, трябва първо да разберем какво се случи навсякъде другаде.
Избирателната активност скочи до 50.05% в края на изборния ден – с 11.11% по-висока от предходния вот на 24 октомври 2024 г.
Протестите от края на 2025 г. срещу бюджета на правителството на Росен Желязков, последвани от неговата оставка на 11 декември 2025 г., бяха създали мощна вълна от гражданско недоволство.
Правителството на малцинството, съставено от ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН, се оказа нефункционално, а де факто зависимостта от подкрепата на ДПС на санкционирания от САЩ и Великобритания за корупция по глобалния закон „Магнитски“ Делян Пеевски допълнително подкопа доверието на избирателите.
Радев, който подаде оставка преди да изтече втория му президентски мандат, обяви участието си на парламентарните избори с „Прогресивна България“ едва на 2 март 2026 г. – по-малко от два месеца преди изборите.
Въпреки краткото време, формацията успя да привлече масивен електорален трансфер: по данни на агенция „Мяра“, около 200 хиляди бивши гласоподаватели на ГЕРБ, около 100 хиляди от ПП-ДБ, близо половината от предишните избиратели на „Възраждане“ и 49% от електората на БСП се преориентираха към новата коалиция.
Около 300 хиляди от подкрепилите Радев бяха хора, които изобщо не бяха гласували на предишните избори. Близо 25% от избирателите на ПБ бяха взели решението си в последните дни или в самия изборен ден.
Всичко това е индикатор за силна вълна, а не за дългосрочна партийна лоялност.
Как гласуваха ромите в кв. „Надежда“, Сливен
Квартал „Надежда“ в Сливен е един от най-големите ромски квартали в България с население, надхвърлящо 20 000 души по неофициални оценки.
Секциите, в които гласуват жителите на квартала, са в близките две училища – ОУ „Юрий Гагарин“ (секции от 212000103 до 212000112) и ОУ „Братя Миладинови“ (секции от 212000113 до 212000120).
Според избирателните списъци в 8-те секции в ОУ „Братя Миладинови“ общо 9270 души имат право да гласуват. От тях 962 души са упражнили правото си на вот в изобрния ден. Това представлява малко над 10.37% избирателна активност. Секциите от ОУ „Юрий Гагарин“ не са анализирани, тъй като там вотът е смесен.
Тази изключително ниска избирателна активност се превърна в норма за ромите от Сливенския квартал „Надежда“. Така например, на всички парламентарни избори от 2021 година насам, избирателната активност в ОУ „Братя Миладинови“ варира между 5-10%.
На вота от 19 април 2026 г., наличните данни от протоколите в РИК 21 – Сливен показват, че „Прогресивна България“ е водеща сила и в тази част от града.
На национално ниво Сливенска област отразява същата тенденция: „Прогресивна България“ е категоричен победител. В цялата област формацията на Радев събира убедително мнозинство от 33,360 гласа (51.99%), изпреварвайки с двуцифрена разлика втората сила ГЕРБ.
Паралелно с това прокуратурата отчете рекорден брой сигнали за изборни нарушения. Общо 2974 за цялата страна, три пъти повече от 2024 г., и 614 образувани досъдебни производства, което е 5,5 пъти повече от предишния вот. Общо 72 прокурорски преписки за съпричастност на кандидати за депутати към изборни престъпления бяха препратени в ГДНП.
Засиленото полицейско присъствие в ромските квартали и селата от Сливенско, включително постоянни хайки в деня на вота, е фактор, който несъмнено не е повлиял значително върху активността, тъй като избирателната активност последните 5 години е традиционно ниска.
По думите на ромски активисти от региона, полицейските патрули са създали усещане за напрежение, но същевременно са ограничили възможностите за организиран натиск от страна на местни посредници.
„Щеше да има съвсем различна политическа картина след изборите в неделя, ако не бяха действията на МВР срещу купуването на гласове“, заяви зам.-министърът на вътрешните работи Иван Анчев, като подчерта, че за първи път полицията е използвала дронове за наблюдение на районите около рисковите секции.
Защо ромите подкрепиха Радев?
Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Според социолози от изследователски център „Тренд“, профилът на избирателя на „Прогресивна България“ е балансирано разпределен по всички демографски групи. Формацията е особено силна сред жителите на областните центрове и малките градове. Това е категорията, в която попадат и ромските квартали извън столицата.
Няколко фактора могат да обяснят подкрепата от ромските общности за ПБ. Първо, „вълната“ на Радев беше толкова мощна, че засегна всички демографски сегменти – от поколението Z (41% подкрепа сред 18–29-годишните) до пенсионерите, от столицата до най-малките села, по данни на социолозите от „Маркет Линкс“.
Второ, срутването на традиционните „патрони“ на ромския вот – ГЕРБ и „Ново начало“ – освободи електорално пространство. ГЕРБ загуби близо половината от подкрепата си в национален мащаб. От 642 521 гласа през 2024 г. до 433 755 сега, а ДПС-2 на Доган остана извън парламента.
В ромските квартали този срив беше още по-драматичен, тъй като местните мрежи за мобилизация, изградени от ГЕРБ и ДПС-фракциите, изглежда не функционираха с предишния си капацитет.
Трето, в листите на „Прогресивна България“ фигурираха и лица, свързани с Алианса за права и свободи на Ахмед Доган, което потенциално привлече част от малцинствения вот чрез познати за общността лица.
Не бива обаче да се подценява и обратната страна на монетата: ниската активност в ромските секции показва, че значителна част от ромските избиратели остават отчуждени от изборния процес. Засиленото полицейско присъствие, макар и насочено срещу купуването на гласове, създава и усещане за натиск, което допълнително потиска явяването.
ТикТок е на ромите
Има и още нещо друго, което заслужава внимание, а остава често без. Данните на „Алфа Рисърч“ за начина на информиране по време на кампанията показват, че за почти 30 на сто, обаче, или около 900 000 души, кампанията е формирала, или тепърва ще насочи техния избор. 16% декларират, че са избрали кого да подкрепят по време на кампанията. Близо 40% от тях отиват при Радев, останалите се разпиляват между други партии.
В ромските общности обаче основният канал за политическа информация остават социалните мрежи като TikTok и местните лидери на мнение. Видеообръщенията на ромски активисти в подкрепа на определени кандидати – практика, наблюдавана още на местните избори през 2023 г. – вероятно са играли роля и на тези избори, макар и в по-малък мащаб.
Въпросът, който остава отворен, е дали тази подкрепа ще бъде оправдана или ще стане поредният разочароващ цикъл в политическия живот на ромската общност в България.
„Прогресивна България“ има самостоятелно мнозинство и не може да търси извинения в коалиционните компромиси. Ромските квартали със своите проблеми в образованието, здравеопазването, инфраструктурата и заетостта, ще бъдат лакмус за това дали новото управление ще бъде различно от всичко, което го е предхождало.
За финал, ще приключа с разсъжденията на друг съкварталец от „Надежда“, който ми сподели, че е гласувал за „Прогресивна България“, въпреки че, както сам казва, не е чел програмата на партията и не може да назове нито един кандидат от листата в Сливен.
„Знам Радев“, казва той просто. Но Иван не е наивен. Той знае, че едно гласуване не променя квартала. „Пътят пред къщата ми е черен път от тридесет години“, казва той. „Който и да управлява, пътят е същият. Но поне искам да опитам нещо различно. Искам да гласувам за някого, а не срещу някого. Това е новото.“
Преди да приключи разговора, той добавя нещо, което звучи едновременно като заплаха и като молба: „Ако и този път ни излъжат, следващия път просто няма да ходя. И не само аз. Половината квартал.“
Той гаси цигарата в пепелника и поглежда към прозореца, зад който се вижда неасфалтираната улица, осветена от единствената работеща лампа на стълба. „Но засега вярвам. Поне малко.“