В поредица от отделни публикации Ромало разговаря с кандидати от ромски произход, участващи в изборите на 19 април. Интервютата разглеждат техните мотивации, предизвикателствата, пред които се изправят като кандидати, и вижданията им за политическото представителство на ромската общност.
Ромало: Представете се на кратко за нашите читатели.
Денис Асенов: Животът не е етикет, който ти поставят при раждането.
Животът е път, който сам избираш да извървиш.
Аз не съм израснал в удобството на готовите възможности. Израснах там, където трябва да се бориш за всяка крачка напред. Там, където мечтите често изглеждат по-далеч от реалността.
Моят път мина през образование, през трудности, през моменти, в които трябваше да вярвам в себе си, дори когато никой друг не вярваше. Завърших когнитивна наука и психология, а след това магистратура по психологическо подпомагане при оперативно-издирвателни дейности – защото исках да разбирам хората, но и системата, в която живеем.
Влизам в политиката, защото твърде дълго гледах как държавата стои далеч от хората. Моята кауза е ясна – достойнство, равни възможности и реално участие.
Ромало: В много ромски квартали в България условията на живот продължават да бъдат белязани от липса на инфраструктура и несигурен статут на жилищата.
Имали ли сте личен досег с такива квартали и какво от видяното е променило или затвърдило Вашето разбиране за проблема? Как тази перспектива се превежда във Вашата визия – какви конкретни законодателни или управленски решения бихте подкрепили за уреждане на статута и подобряване на средата?
Денис Асенов: За някои хора домът е просто място.
За други – той е битка.
Аз съм виждал квартали, в които улицата не е просто разбита – тя е символ на забравата. Където липсата на вода или канализация не е новина, а ежедневие.
Но нека бъдем честни – никой не избира да живее в несигурност.
Хората просто нямат избор.
Решението не е да събаряме – а да изграждаме.
Да дадем законност, инфраструктура и шанс за нормален живот.
Защото когато дадеш на човек дом, ти не му даваш просто покрив –
даваш му стабилност, от която започва всичко.
Ромало: Образованието на ромските деца често се разглежда като ключ към дългосрочна промяна, но връзката между училището и родителите остава крехка.
Какво от Вашия опит или наблюдения Ви е помогнало да разберете по-добре тази връзка? Какви политики бихте подкрепили, за да се гарантира не само достъп, но и качество на образованието и реално ангажиране на родителите?
Денис Асенов: Образованието е като светлина в тъмна стая.
Когато я запалиш – започваш да виждаш пътя.
Аз самият извървях този път. Но знам колко е трудно, когато никой преди теб не го е извървял.
Има деца, които не вярват, че училището е за тях.
Не защото не могат – а защото никой не им е показал, че могат.
Ако родителят не вярва в системата, детето усеща това.
Това е като да тръгнеш по мост, за който не си сигурен дали ще издържи.
Затова ще работя за:
- училище, което разбира, а не наказва;
- родители, които са част от процеса, а не изключени от него;
- учители, които вдъхновяват, а не просто преподават.
Защото образованието не започва от учебника.
То започва от вярата, че ти имаш място в този свят.
Ромало: Все повече роми завършват висше образование, но рядко достигат до позиции в публичната администрация.
Срещали ли сте примери, които Ви карат да се замислите за тези бариери? Как според Вас може да се преодолее този „невидим праг“ и какви конкретни мерки бихте подкрепили за по-голяма представителност?
Денис Асенов: Има една невидима врата, пред която много хора стигат…
но малцина успяват да отворят.
Това е вратата към институциите.
Срещал съм млади, образовани роми – подготвени, амбициозни… и въпреки това – спрени. Не от липса на знания, а от липса на шанс.
Държавата не трябва да бъде затворен клуб.
Тя трябва да бъде огледало на обществото.
Затова ще се боря тази врата да бъде отворена – честно, прозрачно и за всички.
Ромало: Дискриминацията често се проявява както в институциите, така и в ежедневните взаимодействия.
Имало ли е ситуация, която Ви е накарала да се замислите за дълбочината на този проблем? Как тази перспектива оформя Вашата визия за политики срещу дискриминацията и за промяна на обществените нагласи?
Денис Асенов: Дискриминацията рядко идва с шум.
Тя идва тихо – в отказа да ти дадат работа, в това да не те поканят на интервю, в погледа, който те поставя в рамка още преди да си казал дума.
Имало е ситуации, които ме накараха да се замисля не просто като човек, а като гражданин – защо в една и съща държава някои трябва постоянно да доказват, че заслужават шанс, а други го получават по подразбиране?
Това не е само личен проблем. Това е системен въпрос.
И той не може да се реши само с добри намерения.
Затова моята визия включва:
- по-строг институционален контрол върху случаи на дискриминация – не само на хартия, а с реални последствия;
- задължителни обучения в администрацията за работа в мултикултурна среда;
- активна роля на образованието – защото предразсъдъците се учат, но могат и да се „отучат“.
Ще дам пример:
едно дете, което израства в среда, където никога не е срещало човек от различен етнос, изгражда образ от слухове.
Но когато учи, играе и расте заедно с други деца – страхът изчезва.
Промяната в нагласите не става за ден.
Но тя започва с честност – да признаем, че проблем има – и с действия, които го решават.
Ромало: Много роми – български граждани, са избрали да живеят и работят в други страни от ЕС.
Как разбирате този избор – през какви фактори минава той според Вас? И каква е Вашата визия: как България може да стане място, към което хората биха искали да се върнат – както икономически, така и като усещане за принадлежност?
Денис Асенов: Когато човек си тръгва от родината, той не си тръгва само географски. Той оставя част от себе си.
Много роми напускат България не защото не я обичат, а защото тук не намират възможност да живеят достойно. Те търсят работа, стабилност, сигурност за децата си.
Но има нещо важно – когато човек намери уважение и справедливост навън, той започва да сравнява.
И тогава въпросът не е „защо си тръгна“, а „какво не му дадохме, за да остане“.
Моята визия е ясна – България трябва да стане място, което привлича обратно хората си.
Това означава:
- икономически възможности – реални работни места и достойни доходи;
- справедливо отношение – без двойни стандарти;
- усещане за принадлежност – да знаеш, че си част от тази държава, а не чужд в нея.
Ще дам прост пример:
ако едно семейство може да работи и да живее спокойно в чужбина, но в България среща бариери на всяка крачка – изборът е логичен.
Затова задачата не е да убеждаваме хората да се върнат.
Задачата е да направим България такава, че те сами да поискат да се върнат.
Ромало: Ромската култура остава слабо представена в публичното пространство, въпреки своята дълбочина и принос.
Имате ли личен досег с ромската култура, който е повлиял на разбирането Ви за нейната стойност? Как тази перспектива се превръща във Ваша визия – каква институционална подкрепа е необходима и подкрепяте ли създаването на национално пространство за ромска култура?
Денис Асенов: Културата е като корените на едно дърво.
Ако ги игнорираш – дървото изсъхва.
Ромската култура е жива, богата и дълбока – но твърде често остава невидима или сведена до стереотипи. А когато една култура не е представена достойно, това влияе и на самочувствието на хората, които я носят.
Моят личен досег с ромската култура ми е показал нещо важно – тя не е просто традиция, тя е идентичност и сила.
Затова ще работя за:
- институционална подкрепа на културни проекти – не като изключение, а като политика;
- създаване на национално пространство за ромска култура – място, където тя да бъде представена автентично;
- включване на ромската история и принос в образователната система.
Ще дам пример:
когато едно дете вижда своята култура призната и уважавана, то израства с увереност.
Когато не я вижда – започва да се съмнява в себе си.
Културата не разделя – тя свързва.
Но само ако ѝ дадем място.
Ромало: България нееднократно е осъждана от Европейски съд по правата на човека по случаи, свързани с нарушения на правата на роми.
Как разбирате тези случаи – като изолирани проблеми или като системен въпрос? Каква е Вашата визия за това как държавата трябва да реагира – включително като законодателство и институционален контрол?
Денис Асенов: Когато една държава бъде осъждана многократно за нарушения на права – това не е случайност.
Това е сигнал за системен проблем.
Тези случаи не са просто юридически казуси.
Те са човешки истории – на хора, които са търсили справедливост и не са я получили навреме в собствената си държава.
Това разрушава доверието.
А без доверие няма държава – има само институции на хартия.
Моята визия включва:
- реална отчетност на институциите – когато има нарушение, да има последствия;
- по-силен парламентарен и граждански контрол;
- по-добър достъп до правосъдие – особено за уязвими групи.
Ще дам пример:
ако един човек вярва, че няма смисъл да подаде сигнал, защото „нищо няма да стане“ – това вече е провал на системата.
Целта е ясна:
хората да вярват, че законът ги защитава – не избирателно, а еднакво.
Ромало: Кой е един конкретен ангажимент, който сте готов/а да поемете по отношение на равноправието и включването на ромите – такъв, по който хората да могат ясно да Ви държат отговорен/а в края на мандата?
Денис Асенов: Аз вярвам, че политиката не е място за общи обещания, а за конкретни действия.
Затова моят ангажимент е ясен и измерим:
Ще инициирам и работя за приемането на национална програма за подобряване на условията в ромските квартали – с конкретен бюджет, срокове и механизъм за публична отчетност.
Това означава, че всеки човек ще може да проследи:
- какво е обещано,
- какво е направено,
- и какво не е – и защо.
Защото в крайна сметка доверието не се печели с думи.
Печели се с резултати.
акцията и не представлява предизборна агитация по смисъла на Изборния кодекс. За създаването и публикуването на този материал не е получавано заплащане от политически партии, коалиции, инициативни комитети или техни кандидати.
Прочетете интервютата с другите кандидати тук:
- Огнян Исаев: България е осъдена в Страсбург заради антиромската реч на Валери Симеонов
- Теодор Асенов, ППДБ: „Истината е, че пари има. Няма политическа воля“ – интервю за ромската общност и парламентарните избори
- Атанас Атанасов, БСП, честно пред Ромало: Видимо е, че липсва връзка между училище и семейство.
Купуването и продаването на гласове е престъпление.