На 9 и 10 декември 2025 г. делегация, съставена от ромски политически партии и граждански организации, посети Европейската комисия и Европейския парламент, за да постави на дневен ред въпроса за колективната сигурност на ромите в Европа.
Това стана възможно благодарение на партньорството между Глобалния ромски алианс за стратегическа сигурност (GRASS) и политическата партия Европейски свободен алианс (EFA).
Като участник в делегацията бях поканен да разясня значението на това събитие за по-широката публика – особено за онези, които все още не осъзнават, че ерата на „ромското включване“ отдавна приключи и че парламентите на Унгария и Словения вече приеха първите антиромски закони, които ще имат последици за целия регион.
Именно тази тревожна тенденция наложи спешното формиране на ромска делегация, която да проведе директни разговори с европейски политици на високо равнище и да търси механизми за правна и политическа защита на „най-голямото малцинство“ в Европа. Делегацията беше самофинансирана, без подкрепа от донори и проекти.
ГРАСС обедини ромски организации и личности от Белгия, Великобритания, Германия, Франция, Испания, Швеция, Дания, Румъния, Сърбия, САЩ, Аржентина, Мексико и Колумбия, които се обърнаха към Европейската комисия с протестно писмо на 30 юни 2025 г. срещу изключването на ромите от Европейската стратегия за вътрешна сигурност ProtectEU.
На 20 юли беше организиран първият онлайн дебат за ромската сигурност в Европа с участието на общественици от Германия, Испания, Швеция и Румъния. На 8 септември комисарите Лахбиб и Брунер отговориха на ГРАСС, че ромската сигурност е приоритетен въпрос за Комисията.
През октомври ГРАСС се свърза с партията Европейски свободен алианс, която е част от коалицията със Зелените в Европейския парламент, и започна преговори за съвместни действия.
През ноември стартира подготовката на серия двустранни срещи в Брюксел с европейски политици относно рисковете пред ромската сигурност. През декември ГРАСС сформира ромска делегация за Брюксел и с помощта на партия EFA осъществи срещите с представители на европейските институции.
Сред членовете на делегацията бяха:
- Даниела Абрахам – потомка на роми, оцелели от Холокоста в Словакия и основател на първата организация във Великобритания, посветена на паметта на ромските жертви на геноцида (Sinti Roma Holocaust Memorial Trust);
- Кенан Емини – бежанец от Косово, инициатор на Световния ромски конгрес в Берлин (2023) и създател на организация в Германия, която години наред подпомага бежанци от Югославия и Украйна, придружен от колегата си Сандра Гуренд (Roma Center e.V./Roma Antidiscrimination Network);
- Милош Михайлович, председател на най-влиятелната ромска партия в Сърбия (Unija Roma Srbije) и световен шампион по карате (2004);
- Костел Беркуш – бивш председател на Ромския образователен фонд и настоящ съветник по европейските въпроси в най-голямата ромска партия в Румъния (Partida Romilor Pro-Europa);
- Миман Яшаровски (With Wings and Roots) – съ-инициатор на кампанията „Pass(t) uns allen“ за предоставяне на германско гражданство на 1,5 000 000 души, родени в Германия, които все още нямат германски паспорт, и протагонист на документалния филм „FROM HERE„.
В рамките на двата дни делегацията проведе работни срещи с Мари Хямяляйнен – член на кабинета на комисаря по вътрешните работи на ЕС Магнус Брунер; с Лорена Лопес де Лакале Арици – президент на EFA; с Лорант Винце – евродепутат от ЕНП и президент на Федерацията на европейските националности (FUEN); с Диана Риба и Хинер – евродепутат от групата Зелени/EFA; с асистенти на евродепутатите Саския Брикмонт и Висент Марца и Ибанес; както и с Ярослав Клинг – експерт по ромските въпроси в Агенцията на ЕС за основните права.
В резултат на тези интензивни срещи темата за колективната ромска сигурност за първи път беше поставена пред европейските институции като нещо различно от дискриминацията към индивидуалния гражданин.
При случаи на дискриминация обичайният отговор в Брюксел е: обърнете се към националните си власти. Но когато е застрашена сигурността на милиони хора в различни страни, заради етническия им произход, това е проблем, който не може да бъде решен в рамките на една държава.
По време на проведените срещи в Брюксел беше подчертано, че все по-често самите национални държави отказват защита на ромите, които са техни граждани. Полската организация “Fundacja W Stronę Dialogu” докладва през 2023 г. за случай, в който служител на украинското посолство във Варшава е попитал защо ромските бежанци от Украйна не се обърнат за помощ към “ромското посолство”.
Дори украинските роми с унгарски паспорти не намират добър прием в Унгария и често са принудени да се върнат в Украйна. Но докато тези два случая са свързани с бежанци от една продължаваща война, особено фрапиращ е един случай от България.
На 21 май 2025 г. районен кмет и двама общински съветници от София внесоха писмено предложение до Столичната община да закупи еднопосочни билети до Страсбург на български граждани, чийто домове бяха съборени в кв. „Захарна фабрика”.
Тези примери показват, че в кризисни моменти ромите са изложени на много по-голям риск да останат без закрила – подхвърляни от държава в държава и оставени на произвола на съдбата.
Увеличават се и случаите, в които държавният репресивен апарат е използван все по-системно срещу ромите без това да предизвиква масово обществено възмущение в европейските страни.
Напротив, прекомерното полицейско насилие към роми намира нарастващо одобрение в публичното пространство, видно от реакциите в социалните мрежи и медиите. Случаят от варненското село Синдел в България от 2 ноември 2025 г. ясно илюстрира тази тенденция.
Липсва адекватна реакция и на политическите елити, които се страхуват да вземат отношение, именно защото са наясно със силните антиромски настроения сред собствения им електорат.
За разлика от други малцинства, например албанците в Македония или турците в България, които могат да очакват някаква дипломатическа подкрепа от своята държава-майка в случай на нужда, ромите няма към кого да се обърнат – няма такова посолство, няма такова правителство.
Именно това прави положението на 12 000 000 роми, разпръснати из целия континент, изключително критично на фона на засилващия се антициганизъм и опасността от разширяване на войната в Украйна.
Съдбата на ромите от Югославия и Украйна не буди особени основания за оптимизъм за ромите от останалите държави, при сходно развитие на събитията. Европейският съюз като наднационална структура е изправен пред важен тест – дали може да защити европейските граждани не само от външни, но и от вътрешни заплахи.
Тези неотложни въпроси бяха открито поставени пред европейските политици в Брюксел за първи път – по техните собствени думи. И те осъзнаха, че тук не става дума за поредното обсъждане на проекти за “маргинализирани общности” и лобиране в полза на правителствата да усвоят още повече пари от кохезионните фондове – каквато беше практиката досега. Тук става дума за онези роми в цяла Европа, които се притесняват за бъдещето си и са лишени от политически представители в Брюксел, затова остават безгласни и невидими при взимането на политическите решения.
Сред конкретните постигнати резултати от нашите срещи е внесената на 11 декември поправка от евродепутата Диана Риба и Хинер към проекта за годишния доклад на комисията LIBE относно върховенството на закона в ЕС. Този доклад формулира позицията на Европейския парламент по вече приетия доклад на Европейската комисия. Чрез този текст за първи път се предлага официално на Европейския парламент да осъди продължаващата секюритизация на ромите в ЕС и страните-кандидатки, под прикритието на мерки за превенция на престъпността или защита на обществената сигурност и “традиционната идентичност”, както и да призове Еврокомисията и страните-членки на ЕС да осигурят закрила на ромските общности, и да създадат по-ефективни механизми за мониторинг и оценка на въздействието на политиките за сигурност върху ромите. Предлага се също така темата за ромската сигурност да залегне и в преговорния процес за присъединяване към ЕС. Предстои тези предложения да бъдат обсъдени и гласувани от евродепутатите.
Друг важен резултат е отварянето на партия “Европейски свободен алианс” (EFA) към ромски политически партии – първата, която ще кандидатства за членство е ромската партия Съюз на ромите в Сърбия.
Така за първи път ромските партии получават шанса да играят по-голяма роля на европейско ниво. Досега те бяха практически изолирани от срещите на високо равнище за обсъждане на ромските политики в Брюксел, в които традиционно участваше тесен кръг от свързани помежду си организации – едно “Затворено общество”, чиято легитимност се основава повече на донорското финансиране, отколкото на реална ромска подкрепа.
Третият положителен резултат – ръководството на EFA ясно заяви, че ромите не трябва да бъдат третирани като „уязвима група“, а като народ във всички европейски страни по аналогия с евреите, чиято закрила е включена в новата Европейска стратегия за сигурност ProtectEU.
Без такъв всеобхватен, унифициращ подход ромските проблеми ще продължават да бъдат приравнявани към проблемите на социалните групи в отделните държави (бездомни, сираци, бивши затворници, хора с увреждания и др.). Правните основания за подобен подход вече съществуват.
След подписването на Охридския рамков договор през 2001 г. преамбюлът на македонската конституция беше изменен чрез Амандман IV (4), в който „ромскиот народ“, наред с други народи, се признава за съставна част на държавата Северна Македония, а в редица други държави като Германия, Швеция, Румъния, Сърбия ромите са официално признати като национално или етническо малцинство.
Всички въпроси, повдигнати от нашата делегация, бяха поставени миналата седмица от групата на Зелените и Европейския свободен алианс на среща с президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, което несъмнено е напредък.
Интегриране на ромската сигурност във всички европейски стратегически документи, заделяне на целеви средства от европейските фондове за закрила на ромското население, включването на това като условие в преговорния процес с държавите-кандидатки и засилен мониторинг на политиките за сигурност, за да се предотврати по-нататъшната колективна секюритизация и криминализация на ромите – това бяха сред най-важните препоръки на делегацията. Тези препоръки бяха събрани в общ документ, предоставен на политиците в Брюксел.
По този начин, без да разполага с външна донорска подкрепа, делегацията на ГРАСС постигна за два дни повече, отколкото организациите с големи бюджети и офиси в Брюксел са постигнали за години.
Беше показан един нов модел за работа по ромската тема на европейско равнище, извън утвърдените до момента практики и това беше направено по един прозрачен начин, включително чрез пресконференция за медиите в самия Европейския парламент на Международния ден на човешките права – 10 декември.
Актуалността на поставените от нас въпроси пролича буквално дни след приключването на срещите ни в Брюксел. На 15 декември ромският депутат Велко Кайтази даде прес-конференция в хърватския парламент, на която обяви, че и в Хърватия, също като в Словения, ромите вече са стигматизирани като “проблем на сиурността”, решаването на който, според някои политици, изисква приемане на специален закон за увеличаване правомощията на полицията.
Това е ясен сигнал, че и в останалите страни от Западните Балкани има реална опасност да бъдат прокарани закони срещу ромите под прикритието на борба с престъпността или превенция на радикализацията.
Такива опити бяха направени в България през 2019 г. чрез внасянето на така наречената “Концепция срещу циганизацията” от тогавашния военен министър Каракачанов.
Бързата мобилизация на българските роми и протестите в София, Брюксел, Гент, Хага, Скарбек, Кобленц и Пилзен доведоха до отхвърлянето на тази концепция от правителството. След 2019 г. антиромските сили в България преминаха в тих режим и се опитват да постигнат целите си без радикални законодателни промени.
Тези протести не бяха показани от медиите в България и не бяха открито подкрепени от опозиционните български партии. Една година след ромските протести, започнаха българските протести от 2020 г. с искания за оставка на правителството на Борисов и главния прокурор Гешев, но на други основания.
През 2025 г. виждаме промяна в тактиката на задкулисните мрежи на антициганизма. Вместо да пробват директно прилагане на такова законодателство в страни като България и Румъния, където ще срещнат силен отпор, те се насочват към Словения и Хърватия, където общият брой на ромите не надвишава 50 000 души.
Ромските организации в Словения се оказаха твърде слаби и неподготвени да спрат приемането на така наречения “Шутарев закон” от парламента в Любляна на 17 ноември 2025 г.
Ромите в отделните страни трудно могат да се противопоставят сами на такива законодателни инициативи, без сътрудничество на международно ниво. Веднъж щом подобни закони бъдат приети в малките държави, на ред ще дойдат и големите държави.
И ако никой не реагира това лесно може да се превърне в “добра практика” за цяла Европа и да стане модел, реализиран с европейски средства – по искане на самите правителства, които скоро може да бъдат превзети от крайната десница.
Това е напълно възможно дори в страна като Германия, предвид очевидната подкрепа на администрацията на Тръмп за партия “Алтернатива за Германия” и обявените цели в новата американска стратегия за национална сигурност.
Затова е важно първата стъпка, която направихме в Брюксел за формулирането на една нова европейска политика за ромска сигурност да бъде последвана от следващи стъпки в тази посока през 2026 г. на европейско, национално и местно ниво.
И тук ясно ще се види ролята на различните ромски организации и партии в Европа. Това ще позволи естествено отсяване на зърното от плявата. Също това ще бъде важен тест и за ромските политици дали са узрели да бъдат истински фактор във вземането на решения или ще останат заложници на махленската политика.
Накрая трябва да отбележим, че съществува риск и определени „граждански структури“, създадени с чуждо финансиране, да се превърнат в проблем за ромската сигурност в отделни държави.
Когато донорите се оттеглят и парите привършват, подобни структури могат лесно да предложат услугите си на авторитарния лагер. Автентичните ромски граждански организации и политически партии, които не са опортюнистични, трябва да заемат полагащото им се място и да работят за укрепване на ромската солидарност като защитен щит срещу “троянските коне”, чиято задача е да отслабят съпротивителните сили на ромската общност отвътре.
Бъдещето принадлежи на коалициите и затова ромите трябва бързо да започнат да изграждат коалиционна култура и да преодолеят екстремния индивидуализъм, който досега беше промотиран.
Нито една ромска организация или партия няма да може да се справи сама със сериозните предизвикателства, които вече се събират като черни облаци на хоризонта. Само чрез стратегическо планиране, добра координация и реалистична визия може да се създаде и приложи обща европейска политика за сигурност на ромите – както в страните от ЕС, така и в страните от Западните Балкани.
Една ромска реалполитика, стъпваща на здрав разум и трезва оценка на политическата ситуация в Европа и възможните сценарии за бъдещето – без илюзии, без оплакване, без хленчене. Време е ясно да се каже – 12 000 000 роми в Европа не са слаби и немощни, напротив те имат достатъчно средства и капацитет, стига само да повярват в собствените си сили.