В навечерието на поредните предсрочни избори в България, насрочени за 19 април, Ромало изпрати шест въпроса до всяка политическа формация, за която водещите социологически агенции в страната прогнозират влизане в следващото Народно събрание.
Въпросите засягаха образование, жилищна политика, здравеопазване, заетост и дискриминация, миграция и политическо участие. Това са теми, които пряко засягат ромската общност, най-голямото етническо малцинство в България.
Към момента на публикуване нито една от запитаните партии не е предоставила отговор.
Запитване без отзвук
Шестте въпроса бяха формулирани с цел да се установи дали тези партии разполагат с конкретни политики и законодателни намерения по отношение на ромското население. На всяка формация беше предоставен разумен срок за отговор.
Никоя не отговори.
Десет процента от населението, нула процента внимание
По различни оценки ромите съставляват между 8 и 10 процента от населението на България. Това представлява между 600 и 750 хиляди души.
Ромската общност е непропорционално засегната от бедност, жилищна сегрегация и ограничен достъп до качествено образование и здравеопазване. Според данни на Евростат и Агенцията на ЕС за основните права (FRA), ромите в България са сред най-маргинализираните общности в целия Европейски съюз.
Въпреки това, ромските проблеми рядко заемат място в предизборните програми на основните политически сили. Когато темата все пак се появи, тя обикновено е рамкирана през призмата на обществения ред или социалните разходи, а не като въпрос на системна неравнопоставеност, изискващ целенасочена политическа намеса.
Мълчанието на шестте партии по нашите въпроси потвърждава тенденция, наблюдавана в няколко поредни предизборни цикъла: ромската тема се третира като политически неизгодна и рисковата – нещо, което носи повече електорални загуби, отколкото дивиденти.
Парадоксът: роми в листите, тишина от щабовете
Отказът на партиите да отговорят придобива допълнително измерение предвид факта, че някои от тях включват кандидати от ромски произход в собствените си листи за народни представители.
Присъствието на роми в предизборните листи навежда на извода, че партиите осъзнават необходимостта от представителство, или поне от неговата оптика. Същевременно отсъствието на каквато и да е артикулирана позиция по въпросите, които пряко засягат ромската общност, поставя въпроса дали това включване е съдържателно или козметично.
Кандидатите от ромски произход са направили своя избор да участват в политическия процес и заслужават уважение за това. Въпросът обаче не е към тях. Той е към партиите, които ги номинират: ако ромите са достатъчно ценни, за да фигурират в листите ви, защо не са достатъчно важни, за да получат отговор?
Шестте въпроса, зададени от Ромало, остават отворени. Очакването е, че те ще продължат да бъдат релевантни и след 19 април, когато бъде конституирано новото Народно събрание, когато започнат коалиционните преговори и когато се пристъпи към съставяне на правителствена програма и бюджет.
Ромало ще продължи да следи дали и как следващият парламент ще адресира тези въпроси. Защото когато нито една от партиите, претендиращи за управление на страната, не може да формулира позиция за близо десет процента от гражданите си, проблемът не е само ромски. Той е демократичен.
В поредица от отделни публикации Ромало разговаря с кандидати от ромски произход, участващи в изборите на 19 април. Интервютата разглеждат техните мотивации, предизвикателствата, пред които се изправят като кандидати, и вижданията им за политическото представителство на ромската общност. Прочетете ги в следващите ни материали тук:
- Огнян Исаев: България е осъдена в Страсбург заради антиромската реч на Валери Симеонов
- Теодор Асенов, ППДБ: „Истината е, че пари има. Няма политическа воля“ – интервю за ромската общност и парламентарните избори
- Атанас Атанасов, БСП, честно пред Ромало: Видимо е, че липсва връзка между училище и семейство.
Тук може да прочетете изпратените от Ромало въпроси към политическите формации:
- Жилищна политика и инфраструктура в ромските квартали
В много ромски квартали в България продължават да съществуват нерегулирани територии, липса на базова инфраструктура и ограничен достъп до услуги, което създава дългосрочни социални и икономически неравенства. Каква е Вашата визия и какви конкретни законодателни решения предлагате за уреждане на статута на тези ромски квартали и за цялостното им облагородяване? Как ще гарантирате, че ромските квартали ще получават справедлив и пропорционален дял от общинските капиталови инвестиции? - Образование на ромските деца и ангажиране на родителите
Въпреки че образованието често е във фокуса на политиките за интеграция, ромските деца продължават да срещат сериозни бариери по отношение на достъп, качество и задържане в училище, а ангажирането на родителите остава ограничено. Какви конкретни мерки ще предприемете, за да гарантирате качествено образование за ромските деца и устойчиво участие на родителите от ромските общности в образователния процес? - Достъп на ромските професионалисти до публичния сектор
През последните две десетилетия нараства броят на ромите с висше образование, но въпреки това участието им в държавната и общинската администрация, както и в управленски позиции, остава силно ограничено. Какви политики ще приложите, за да премахнете този „стъклен таван“ пред ромските професионалисти? Ще поемете ли ангажимент за активно включване на ромски експерти на експертни и управленски позиции? - Дискриминация спрямо ромите и социална дистанция
Данни от европейски изследвания показват, че ромите са сред най-отхвърляните групи в обществото – като съседи, колеги или партньори, което отразява дълбока социална дистанция и системна дискриминация. Какви политики ще приложите за ефективно противодействие на директната и индиректната дискриминация спрямо ромите, включително в достъпа до услуги, публични пространства и пазара на труда? Как ще работите за промяна на обществените нагласи? - Ромската миграция и завръщане в България
Според експертни оценки значителна част от ромите – български граждани, са напуснали страната и са трайно установени в други държави от ЕС, докато България все по-често разчита на внос на работна ръка от трети страни. Какви мерки ще предприемете, за да насърчите завръщането на роми в България? Виждате ли това като стратегически приоритет и как ще направите страната по-привлекателна за тях? - Ромска култура и институционална подкрепа
Ромската общност е една от най-големите малцинствени общности в България, но все още липсва национално признато пространство за съхраняване, представяне и развитие на ромската култура, история и идентичност. Каква е Вашата визия за институционална подкрепа на ромската култура? Подкрепяте ли създаването на национален културен дом за ромската култура и какви функции според Вас трябва да изпълнява той?